"Скрий се!" (продължение от: Издирването на младежа 2, подчаст 2)

Корабът излезе от хипер близо до Кашийк. Меи настрои радарните системи, готова да посрещне въздушна атака. Джиерда бавно се насочи към повърхността на планетата, като без нареждане компютърът превключи двигателите си на минимални стойности и съвсем леко започна да левитира надолу, достигайки върховете на някои от най- високите дървета. Златокожата дочу писъци, поне така звучаха, но бяха гласове на странният език на Уукитата. корабът продължи надолу, докато не достигна малка дървена площадка, с идеалните размери за Джиерда. Двигателите напълно изключиха и вратата на кораба се отвори също така бавно, както и самата машина се приземи:
- Дано си тук, моля те, дано все още си тук.- прехапа устни пюрианката, слизайки от кораба си.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин също излезе от хиперпространството и се приземи на няколко метра от Меи.
- разбрах, че си тук- рече и той.
Тя изглежда не се интересуваше от това.
- какво стана с Гривъс?
-не се тревожи-отвърна и той-този път няма как да се е измъкнал-усмихна се Анакин.
Двамата огледаха местноста.
- трудно ще го намерим из тези храсти и високи дървета-предположи Меи.
Анакин кимна.
- от къде ще започнем?-попита я той.

- Опасно е, но...- момичето се вгледа надолу, към повърхността на земята под дърветата:- Май ще трябва да слезем, колкото и опасно да е наистина, а и...- замълча за момент и вдигна глава към Анакин:
- Какво има?- попита я той леко угрижено.
- Гривъс знаеше, че тук има още някой от моята раса. Предполагам е пратил свои хора преди нас тук, трябва да намеря това дете преди то и способностите му да са попаднали в ръцете на ситите, а с негова помощ ще се улесним в търсенето на Хан.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин кимна.
- ще дойда с теб. това е от най-голямо значение в момента, а пък за Хан има време.
Двамата тръгнаха по склона, обрасъл с храсти, които трябваше да разсичат с мечовете си.
Забелязаха в далечината двама дроиди, които изглежда пазеха някаква хралупа.
Меи настръхна.
- ами ако детето е вътре?-предположи тя.
- да идем да промерим какво става там-рече Анакин и те се запътиха към голямата хралупа...

Двамата дроиди стояха от двете страни на входа, със заредени оръжия и готови да стрелят по всичко и всеки:
- Със сигурност пазят някого там.- прошепна Анакин.
- Така е, усещам го...- отвърна Меи и притвори очи за момент:- Детето е вътре, изненадващо но май спи в момента.- златокожата повдигна вежди и се загледа към хралупата:- Не мога да повярвам, че е толкова спокойна... малката наистина може да пази самообладание.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин изскочи от храстите и отряза главите на дроидите и двамата влязоха в хралупата и детето се събуди.
Меи истича до него, грабна го и хукнаха през изхода, но там ги очакваха още дроиди.
- не мислех, че ще е токова трудно да вземем детето-рече Анакин и отново активира меча си...

- Ти си... жива?- изрече тихо детето, търкайки сънено очи. Беше момиченце с лилава кожа и червена коса като Меи, а дългата опашка се клатушкаше зад нея кротко:
- Разбира се, няма да те оставя сама... Естер.- отвърна златокожата и се усмихна мило:- А и имаш да се учиш много.
- Да.- малкото момиченце погледна към Анакин и примига стреснато:-Той е джедай?
- Така е, а сега се скрий в храстите докато приключим тук.
Детето кимна леко с глава и стъпи на земята, огледа се към дроидите и се смръщи леко. След секунда се затича към храстите, като минавайки до един от противниците им го закачи с опашката и го събори. В последствие от падането на дроида Меи отсече главата му.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин и Меи започнаха да секат главите на друидите, но започнаха да идват още и още.
- по-добре да намерим начин да избягаме от тях, защото не мисля, че ще успеем да се справим със всички тях.
Меи кимна и двамата лека по лека заотстъпваха към храстите, за да вземат детето. Меи го грабна и хукнаха към близките спидъри...

- Естер?- пюрианката се обърна към момиченцето все още тичайки:- Можеш ли да ни бъдеш компас?
- Д-да, само кажете къде искате да стигнете и за колко време.- отвърна детето, то също принадлежеше към расата пюриър, но кожата му не се беше изменила от влияние на светлина, както тази на Меи, и все още беше пурпурна, но излезеше ли на открито също щеше да придобие златист цвят.
-- Колкото се може по- далече от тези, нали?- отвърна Меи и погледна въпросително към Анакин.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин кимна.
Естер притвори очите си и започна да ги води по някакви гъсти храсталаци, докато не стигнаха до една пещера. Тримата влязоха в нея.
- тук е..-каза детето.
-кое?-попита Анакин
- това, което търсите...
Продължиха навътре в пещерата, но чуха приближаващите бластерни изтрели. затичаха се и стигнаха до един телепортьор...

- Нека позная...- подсмихна се някак недоволно Меи.
- Иска пари.- допълни момиченцето тихо.
- Да, за да ни пусне да продължим.- добави също и Анакин.
- О, със сигурност няма да получи нищо... така, че- идеи?- запита златокожата и прегърна по- силно Естер.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин се замисли.
- ако искате първо да опиаме да минем без да му ги дадем-предложи той.
- не ви го препоръчвам-отвърна момиченцето- има лоши последсвия от това.
-тогава немисля, че има друг начи-рече Анакин.- колко кредита иска?

- По 20 от човек.- отвърна детето все така тихо.
- Естер, казвала ли съм ти преди, че виждането на бъдещето и разкриването му носи проблеми?- вдигна вежди Меи, ясно показвайки, че не иска да дава никакви пари на такива продажни измамници.
- Да, но това беше и една от причините за прераждането ми...- усмихна се момиченцето:- Но има и друг вариант, да се пазарите.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

- как можем да се позарим със... машина?-попита учуден Анакин и зачака отговор.
-добра идея-отвърна Меи.
Джедаят ги гледаше учуден, но чу отново стъпките на друидите които се приближаваха към пещерата.
-тогава да побързаме...

- Всеки си има слабо място, а машините са най- лесни за измама...- отвърна Естер:- Не типичното човешко пазарене, а заблуждаване с фалшиво предложение.
- Искаш да кажеш, да му предложим нещо несъществуващо и да го пратим някъде си да го вземе?- повдигна вежди Меи.
- Точно така...- усмихна се детето.
- Явно трябва да му предложим нещо наистина ценно и скъпо, ако вземе че не се върже на парите.- въздъхна пюрианката и приведе замислено глава.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

- а какво ще прави с парите, които му дадем?-попита Анакин-той е машина, или поне нещо от този род.
Никое от момичетата на му отговори, защото се бяха замислили.
Анакин също се мъчеше да измисли нещо, докато не забеляза усмивката на Меи- изглежда се е била сетила как да го излъжат..

- Ако не греша...- заговори пюрианката съвсем тихо:- Това нещо просто е програмирано да иска пари, вероятно е някаква щура нова идея на създателите му.- за миг притвори очи и пак се подсмихна:- Тук има камъни, а ние сме джедаи... ще го измамим като му предоставим нужния кредит, пари но от каменен материал.- изстрелите от бластове приближаваха все повече:- Това ми идва на ум, а нямаме много време.

Продължавайте, защо спряхте?