Малко творчество и от мен

Под влияние на shadow_mist реших и аз да публикувам един мой разказ. Доста е дълъг затова ще се наложи да е на части.

МЕЧЪТ НА МРАКА

ПРОЛОГ:

Много отдавна жесток тиранин на име Егнар владеел над кралството Алдор. Хората дълги години страдали под гнета му, докато накрая се разбунтували. Накрая водачът на въстанниците Галфорд срещнал злодея в двубой на тайно място и го победил, но скоро след това сам починал от раните си. Минали четири хиляди години оттогава, когато кралските войски в иначе мирния и спокоен Алдор разгромили разбойническа банда. Бягайки от преследвачите си водачът им се натъкнал на меч забит в камък. Физическата му сила му помогнала да го измъкне. Естествено той не знаел, че това е мечът на Егнар, нито че духът на тиранина още е жив в острието. Но тялото на разбойника било обладано. Използвайки новите си сили, защото Егнар бил могъщ магьосник и собствените си амбиции и тактически способности той се нарекъл Егнар ІІ и повел армия от наемници срещу Алдор. Съвсем скоро столицата носеща същото име паднала. Егнар ІІ влязъл в двореца и лично убил краля и семейството му.
Сега 25 години по-късно в Алдор отново управлява злото...

СЛЕДВА..

To be continued.. ?

Нощта се спусна над град Алдор. И докато през деня имаше някакви остатъци от морал, то през нощта и особено в западналата част на града те рязко спадаха. Тънкия лунен сърп над кралския дворец за миг освети фигурата катереща се по кулата. Тя спря за миг и продължи нагоре.  Достигна до един прозорец и се пъхна през него. Имаше стълбище водещо нагоре и надолу. На определени интервали в стената бяха поставени факли. Фигурата примигна за миг за да свикнат очите й със светлината. Беше на висок и строен млад мъж с рошава черна коса невидяла гребен поне от 2 седмици. Беше облечен в черно и в контраст с прическата дрехите му бяха учудващо чисти и запазени. Двадесет и три годишния Иркаг не случайно се славеше, като най-добрият взломаджия в града. Сега обаче опитваше да направи нещо на което малцина преди него (и никой в последния четвърт век ) не се бяха осмелявали. А имено да влезе в кралската хазна и да я облекчи от излишен товар. Младежът постоя за малко, за да се ориентира и пое по стълбите нагоре. Отзова се пред заключена врата. Няколко секунди работа с шперцовете му бяха достатъчни за да я отвори и Иркаг влезе в трезора

СЛЕДВА...

На такава молба трудно се отказва.



Иркаг влезе в хазната и се огледа. На това му се казваше да газиш в злато. Почити буквално. Младежът започна да разглежда и отвреме на време слагаше нещо раницата. Обикновен крадец би награбил каквото му попадне, но не и той. Той взимаше само ценни неща. Най-Ценните. Освен това не трябваше да се натоварва много. Едно от взетите неща беше диамант с формата на пирамида. Само той стигаше да си купи цяло графство и да живее в мързел и охолство до края на дните си. Вниманието на младежа беше привлечено от чифт черни кожени ръкавици обсипани с нещо като сребро. Но всъщност беше митрил. Много древен, много рядък и много скъп метал, който на всичко отгоре притежаваше поне според легендите изключителна здравина. До тях имаше ризница оформена като рибешки люспи също от митрил. Младежът си ги сложи ( ризницата под якето). И двете му се оказаха точно по мярка. Рещи да си тръгва, но докато слизаше по стълбата една врата в страни се отвори и от от там излезе самият Егнар ІІ.
-Крадец, а. - ухили се кралят. - Доста си дързък хлапе. Сега ще си понесеш последствията. Стража!
някъде изкочиха половин дузина стражи. Иркаг срита един от тях в корема пращайки то да се търкаля надолу по стълбите и заедно с това извади късият си меч.
Няколко стъпала по-надолу младежът се наведе, за да избегне един удар и се подхлъзна. При падането събори още един страж и двамата се изтърколиха надолу спирайки една площадка по-надолу от тази през която беше влязъл. Крадецът скочи на крака, но тогава една арбалетна стрела отскочи от гърдите му. Явно историите за здравината на митрила бяха верни. Иркаг скочи през прозореца върху една барака и избягвайки на косъм стрелите изкочи на улицата и потъна в сенките. Трябваше да напусне града възможно най-бързо. На всичко отгоре по време на схватката раницата му се беше разпрала и вътре бяха останали само диаманта с форма на пирамида и няколко дребни нещица.
В това време в главата на краля прозвуча глас:
- Трябва да го намериш. На всяка цена.
- Ще го направя - мислено отвърна той. Вече отдавна беше привикнал с присъствието на първия Егнар. - Но не разбирам защо толкова се интересуваш. Вярно, че не е обикновен крадец, но все пак.
- Той е пряк потомък на Галфорд.
- Онзи Галфорд, който те е победил преди ли?
- Същият. И ако има неговите сили може много да ни навреди.
- Прав си - замислено отвърна Егнар ІІ. Веднага ще разпоредя.

СЛЕДВА...

Няколко дни по - късно кралската стража беше претърсила целия Алдор в търсене на крадеца, но нямаше следи. Той пък се бе изправил пред едно дърво на около 10 часа с кон от столицата и гледаше закачения афиш. Художникът , който го беше рисувал, не си бе свършил работата както трябва, обаче наградата си я биваше. Всъщност той беше станал може би най-търсената личност в цялото кралство. Иркаг скъса плаката и се отдалечи.
Вече се стъмваше когато достигна до самотна къщурка. Потропа и се показа стопанинът
- Добър вечер - поздрави Иркаг. - Търся подслон. за през нощщта.
- Флез - покани го мъжът.
Семейството се състоеше от стопанинът, женаму и двете им деца: 10годищно момче и момиче на 17г с дълга кестенява коса на име Урика. Вечерята беше варени картофи. Приключиха и скоро си легнаха. Сутринта хапнаха хльб и кисело мляко и Иркаг се накани да си тръгва. Семейството бяха много приятни хора и той не искаше да им създава проблеми. Стопанинът му даде бутилка вода, хляб и месо за из път. Иркаг се сбогува, когато отвън се чу тропот на коне, които спряха.
- Войници - обади се мъжът..

- По дяволите - изруга Иркаг.
Семейството го погледна
- Търсят мен - обясни той
Бащата каза на Урика да го скрие. Едва станало и вътре нахълтаха петима войници. Единия разгърна пергамент. От скривалището си Иркаг можа да види, как стопанинът клати отрицателно глава. Войниците поогледаха и започнаха да проявяват жив интерес към жените в къщата. Бащата се опита да ги защити, но командира извади меч и го заби в гърдите му.
Кръвта на Иркаг кипна. Той излезе от скривалището си и уби един от войниците. Другите го нападнаха. Крадецът зграбчи един стол и удари командира в лицето. От ръката на Урика изведнъж изкочи огнена топка. Щеше да удари целта си, но Иркаг го блъсна и магията попадна в печката. Няколко минути по - късно Иркаг и Урика бяха навън и видяха как покрива на горящата къща пада. Момичето се впусна натам, но той я спря.
- Нищо не можем да направим. Съжалявам.
Внезапно се появиха трима ездачи. Когато приближиха се оказаха мъж малко по-стар от Иркаг , друг вече възрастен и млада руса жена. Новодошлите се заинтересуваха, какво е станало и после предложиха на крадеца и момичето да тръгнат с тях. Двамата приеха.
Вечерта Иркаг седеше в една пещераа сред новите си познати. Името на връстника му беше Зирадар. Жената се казваше Бендида и двамата изглежда много влюбени. Възрастният пък беше Каед. Иркаг се изправи и излезе отвън при Урика.
- Съжалявам за семейството ти. Не съм искал да стане така.
- Знам - отвърна тя. - Но стана. - Момичето избухна в плач. Иркаг постоя малко и я прегърна. Беше просто импулс. Двамата стояха така доста време...
- Урика, Иркаг - повика ги Бендида. - Елате за малко.
Тримата влязоха в пещерата
- Каза, че си взел един диамант от съкровищницата - обърна се Каед към крадеца. - Може ли да го видим?
Иркаг извади диаманта от раницата си и протегна ръка. Бендида пое камъка и внезапно
Двама мъже се биеха в гора. Единият много приличаше на Иркаг и на русокосата. Виждаше се, че е тежко ранен. Той посече противникът си и взе двуръчният му меч. Заби го в един Камък и си тръгна макар и с усилие. Картината внезапно се смени и вече показваше Егнар ІІ, макар и доста по - млад. Изваждаше двурък меч от камък. После видението изчезна.
- Какво беше това? - наруши мълчанието Иркаг.
- Какво знаете за Галфорд и Егнар І ? - отвърна с въпрос Каед
- Лично аз почити нищо - отвърна Иркаг. - Само, че Егнар е бил тиранин, а другият го е свалил.
- Точно така - кимна възрастния. Той го победил в двубой на тайно място и забил меча на тирана в един камък. Да това, което сега видяхме. Близо 4000 години по - късно един бандит намери меча и успя да го измъкне. В него се крие голяма част от силата на първия Егнар, но и неговия дух. Двамата някак се свързаха - едно тяло и може би 2 души.
- Това вече го знаем. - намеси се Бендида. - Събрал армия и завладял кралството, като избил цялото кралско семейство
- Почити си права. - отвърна Каед. - Уби краля и всичките му деца. Освен едно.

- Какво имаш предвид? - обади се Зирадар.
- Когато наемниците нахлуха в столицата кралят, моя брат ми връчи новородения си син със заръката да го отведа на безопасно място и да чакаме.
- Да чакате? - попита Иркаг.
- Имаше предсказание според, което ще дойде потомък на Галфорд и ще довърши делото му. Естествено не знаех, че ще мине толкова време, или, че ще са двама.
- Искаш да кажеш - намеси се Урика, - че той - посочи с поглед Зирадар - е крал и твой племенник. А Иркаг и Бендида са въпросните потомци на Галфорд
- Е тя е по - далечна, но да - кимна възрастния.
- Дори да е така - обади се крадеца след малко - какво можем да направим ние сами?
- Не сме точно сами. От няколко години съм се свързал с верни на брат ми хора и вече имаме малка армия. Не е много, но все пак е нещо.
- И сега какво ще правим - попита Урика и облегна глава на ръката на Иркаг.
- Доста неща. Трябва да открием гроба на Галфорд, имам известна представа къде е и те двамата да отключат способностите си. Нужни са ни още хора. Но разбира се вие трябва да решите дали да повярвате на това, което ви разказах.
- Аз съм със Зирадар - веднага отвърна Бендида. Урика и Иркаг също се съгласиха.
- Добре - изправи се Каед, - а сега да спим.
Другите също се изправиха и отидоха да си легнат. Иркаг се приближи до Урика
- Какво има? - попита девойката
- Нищо. Само исках да ти кажа лека нощ
- Лека нощ
Младежът постоя няколко мига, после се наведе и я целуна.