Издирването на младежа

Корабът на пюрианката се спусна към планетата. Меи имаше задача за изпълнение, и то колкото се може по- бързо. Слезе от кораба си и се подпря на него, вдигайки глава към небето, за момента всичко беше тихо и спокойно, а момичето трябваше да изчака още някого за да тръгнат и да изпълнят задачата си.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

От сенките се появи Анакин Скайуокър-рицар джедай.
- Ще тръгваме ли?-попита я той мрачно.
Двамата мълчаха и се гледаха известно време.
- да вървим, пък може да срещтнем още някой рицар джедай по пътя, който да ни помогне в издирването на младият Хан Соло.
Двамата тръгнаха по една пътека. Вървяха дълго, докато не стигнаха близкото село.
- това ли е зоната, в която ще го търсим-попита Меи.
Анакин кимна.
- има още няколко градчета, които в които трябва да отидем. Учителят Оби-Уан ми даде тази информация...

- Оби- Уайн.- подсмихна се златокожата:- Учителят ти е много умен човек.
- Да, така е.- потвърди Анакин.
- Е, да се залавяме за работа. Момчето има много потенциал, който може да се загуби ако не го открием навреме.- заговори Меи и се огледа. Селото изглеждаше съвсем обикновено на пръв поглед, но някои от споровете, които слухът й долавяше от далеч изобщо не й вдъхваха доверие да са съвсем обикновени.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

-какво има?-попита я Анакин като видя изражението.
- нищо-отвърна момичето.- да вървим и да разпитаме някои от хората в селото- може да са го виждали.
- това село не е от най-обикновенните, които съм виждал-добави Анакин, изрече на глас, мислите на момичето.
Двамата слизаха по хълма, който заобграждаше цялото село, докато не се натъкнаха на някакъв странен човек ( отбелязвам човек ) с дълга бяла брада и мустаци.
- извинете, да сте виждали едно младо момче със..-започна Меи но се спря, когато видя очите му-те бяха червени...

Момичето пие сериозен вид и постави ръка на лазерния си меч, разположен в калъф на бедрото й:
- Момент...- прошепна Анакин съвсем тихо и предпазливо, вглеждайки се в човека.
- Сит?- отвърна Меи също така тихо и го погледна за миг.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Човекът свали качулката си.
-близо бяхте.-рече им той с дрезгавият си глас.
-Занатос?-предположи Анакин.
( нали не спазваме какво е ставало по сагата и другите МВ книги. тук Занатос ще е жив. )
- позна-отвърна той и извади двуфазовият си меч.
Анакин и Меи също извадиха своите мечове.
- наистина ли искате да се бием-изсмя се Занатос- да не молите за милост, когато ви победя?!

- Кой кого.- смръщи се Меи и превъртя меча си с една ръка.
- И само в мечтите ти...- отвърна Анакин и двамата със златокожата се насочиха към противника си. Лазерните мечове се срещнаха, предизвиквайки силен блясък, но в следващия момент Анакин и Меи бяха отблъснати назад, а Занатос се засмя гласно.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Очите на Анакин светнаха от злоба, той го бутна със силата и го повали със меча си. Скочи високо и замахна с меча, в опит да го посече, но Занатос се претърсоли и отново се изправи.
- почакайте малко-намеси се Меи, която здраво стискаше меча с в дясната си ръка.- те ли си отвлякъл Хан Соло.
Занатос не отговори а се усмихна злобно.
Момичето също вдигна меча си и двамата с Анакин се засилиха към тъмният джедай, който използва силата и успя с бързината си да избегне ударите им. Превъртя се и опита да им отсече главите, но Анакин, който беше от дясно спря удара му а Меи се хвърли в мигновенна атака. Занатос въртеше бързо меча си и отбиваше ударите и.
Анакин също се хвъли в атака, но Занатос отново имаше превес над тях. Тъмният Джедай използва силата и започна да души Меи.
- не бързай толкова- рече Анакин и почна той да го души.
наложи се Занатос да пусне Меи, която само гледаше, как гневът натделява в Анакин и опонентът му се свлича на земята и изпуска меча си.
- НЕ, АНАКИН!- извика тя, като видя как рицарят джедай ще отсече главата му.-нека първо ни каже къде е скрил Хан....

Пюрианката хвана ръката на Анакин и леко го дръпна назад, на земята Занатос се държеше за врата и се прокашляше дрезгаво:
- Не съм търсил милост.- промълви смръщено поваленият.
- Не сме ти и предлагали...- отвърна Меи и погледна към Анакин сериозно:
- Добре тогава.- отвърна младият джедай и хвърли невен поглед към Занатос и скръсти ръце:- Къде да открием Хан Соло?
Момичето стоеше зад него, също скръстила ръце.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

-Никога няма да ви кажа, ще има доста да го търсите- промълви дрезгаво Занатос, като още се държеше за врата.
Анакин се смръщи.
-тогава ни остава само едно...
-даго заведем при останалите джедаи-намеси се Меи-там все ще измислят как да го накарат да ни каже къде е Хан.
- това е наша мисия, а не обща-намеси се Анакин.
Те дълго мълчаха и Занатос имаше време да грабне меча си със силата, но времето не му стигна да се изправи на крака, защото Анакин замахна с меча си и му отряза ръката, с която държеше дръжката...

- Проклети да сте!- изкрещя, а в гласа му се смесваха гняв и ужасяваща болка:- И да съм обречен на смърт няма да ви кажа...
- Не ни предизвиквай!- изръмжа Анакин и насочи меча си към него.
- Чакай, има и други методи.- пак го спря Меи и пристъпи към Занатос бавно:- Има неща по- лоши от смъртта, някои от тях са... мъченията.
- Това не нарушава ли принципите ти?- смръщи се Занатос.
- В крайни случай съм способна на всичко, а в момента това е краен случай.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин се усмихна злобно.
- е, ще ни кажеш ли къде е Хан-попита го той за последно.
Този път Занатос се позамисли.
- при условие, че ще ме оставите да си тръгна-отвърна той.-но няма как да съм сигурен, че ще спазите вашата част от сделката- изпъшка тъмният джедай.
Анакин и Меи се спогледаха.
- ти си, Меи- рече и момчето и зачака да види как ще го измълва...

- Наистина ли си толкова луд, за да допуснеш това?- засмя се леко момичето и приближи още към него, използвайки Силата го прикова още повече към земята и почти го обездвижи. Коланът около кръста й трепна, но скоро се разкри, че това всъщност не беше обикновен колан а дълга опашка. Очите на Занатос се разшириха от ужас при вида на камшикоподобната опашка, която се уви около врата и челото му:
- Ще говориш ли?!- просъска Меи и усили натискът, от който болката беше огромна.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин стоеше със скръстени ръце и очакваше смъртта му, но най-неочаквано, Занатос започна да си отваря устата, в опит да говори и Меи отпусна малко натиска.
-скрит е в близкото село- задави се той- в една мина под земята. там има много врати, така че ще се наложи да дойда з вас за да ви показвам в кои да влизате...
Джедаите се спогледаха.
- ще се наложи да го вземем с нас- проговори пърма Меи.
-тогава да тръгваме-отвърна Анакин..

- Ставай!- изсъска златокожата и дръпна тъмния джедай нагоре, за да се изправи. Опашката й още беше увита около врата му като каиш и момичето го подръпваше от време на време за да върви по- бързо. Тримата вече навлизаха в селото, оглеждайки се предпазливо за още изненади. Бяха посрещнати още веднага със сражение.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Докато вървяха, Анакин забеляза как Занатос протяга другата си ръка към калъфа, в който се намираше лазарният меч на Меи.
-ще се простиш и с втората си ръка!-рече Анакин и извади меча.
- така няма да можете да влезете, защото трябват пръстови отпечатаци-предупреди ги тъмният джедаи и Анакин брибра меч си а Меи стегна още повечеопашката си около врата му...

- Всъщност като се замисля...- заговори момичето замислено:- Можем спокойно да му одерем пръстите и да използваме отпечатъците...
- Сигурна ли си, че си наистина Джедай, Джмил?- повдигна вежди Занатос:- Доста си зла май?
- Не, просто съм си такава по рождение.- усмихна се невинно златокожата и пак затисна хватката:- Както и да е, да продължаваме, а това с одирането остава като идея ако Анакин наистина реши да ти отреже и другата ръка.
Младият джедай се подсмихна леко и хвърли бърз поглед към Занатос:
- Ще си помисля за това.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Занатос сведе поглед и не обелиха нито дума, докато не стигнаха мината.
- чакайте, подминахме я-рече Занатос.
Анакин и Меи се заоглеждаха.
-виждате ли онази дървена вратичка на земята, покрита с пясък.-продължи той.-отворете я.
Анакин я отвори със силата.
- След теб, Меи-рече той и и направи път.- а аз ще следя Занатос.
Меи се усмихна и слезе по стълбите, като още държеше увита опашката си около гърлото на занатос. Стигнаха до една стоманена врата.
- тук трябва пръстови отпечатаци.-рече тъмният Джедай, като се виждаше злобата в очите му.
-какво чакаш?-подтикна го Анакин и го избута със силата.
Той долепи ръката си до устройството и врата бавно се отвори.
Анакин и Меи се спогледаа, като видяха хилядите дроиди, насочили бластерите си към тях и извадиха светлинните си мечове...

Анидара клекна предпазливо до оградата на една къща. Трябваше й време да прецени ситуацията. Както винаги не беше кацнала, където трябва, както винаги не беше тръгнала в правилната посока и сега резултата беше, че се намираше в центъра на едно село, където се водеше някаква битка. Тъй като не можеше да види кой с кого се бие, не искаше да се меси, пък и имаше мисия да предупреди някакви двама джедаи, че в Ордена са пристигнали сведения, че момчето, което търсят и видяно на няколко планети едновременно. Какво значше това никой не знаеше. Също така трябваше да ги предупреди, че могат да им устроят клопка тук.
- Просто няма да е нормална мисия ако всичко не се обърка. - изсумтя момичето провирайки се като като котка между оградите.
Точно тогава нещо падна пред нея и счупи дъсчената ограда.
Тъй като прикритието й вече беше разрушено, Анидара се изправи, само за да види как в разгара на сражението от единия край на селото се задаваха трима души. Очевидно двамата джедаи, които търсеше, но с тях имаше и още някой. Момичето извади меча си и започна да си проправя път към тях. Енергийни лъч изсъска предупредително и тя тръгна към тези, които търсеше. Точно тогава те се наведоха към земята.
- Що за чудаци? - си каза Анидара гласно и се затича към тях.
И пристигна очевидно в най-подходящото време - някаква врата в пясъка се отвори, а джедаите заеха отбранителна поза срещу многото друиди ...

Множество бластове се насочиха към тях, пюрианката отви опашката си от временния си пленник и го изтласка назад:
- Капан!- изсъска гневно и стисна зъби, преди с Анакин да започнат отбиването на изстрелите и бавно да се придвижват към друидите, покосявайки ги постепенно.
Занатос разтърси глава и се огледа, ориентирайки се се изправи с помощта на здравата си ръка и опита да се отдалечи за да не го застрелят по грешка, в момента в главата му беше да се добере до нов лазерен меч.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин и Меи бяха прекалено заети да отбиват истрелите от бласерите и не можаха да тръгнат след него.
- но Хан може да е някъде тук- предположи ризарят джедаи и Меи кимна.
Прекалено много са, трябва ни поне още някой на наша страна-добави той.
-няма как да отворим стоманената врата отново, бес Занатос. -започна Меи-единственият начин е да унищожим тези дроиди и да отидем да отворим задният вход, ако въобще има такъв и може някой от нашите да дойде да ни помогне да претърсим мината, за да намерим Хан Соло...

Admin Брой мнения : 27 Join date : 06.06.2008

Оби-Уан търсеше ученикът си Анакин и влезе от задният вход но се натъкна на доста буйна битка
-Оо-каза той леко учудено и после включи лазерният си меч и погледна дроидите.
-Предполагам няма да ми поискате афтографи-каза Оби-Уан и тогава всички дроиди започнаха да стрелят по него.Той отби всичките им бластери и започна да върви бавно към тях.
-Прикривайте ме -извика той на Анакин и Меи.Те кимнаха и Оби-Уан започна да разсича глави

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

-от къде влезе?-попита го учудено Анакин.
-не случайно има и задни входове-отвърна Оби-Уан.
Тримата Джедаи почти приключиха с Дроидите, когато видяха няколко малки машинки, които бяха като бомби и всеки момент щяха да се взривят. Анакин ги хвана със силата и ги запрати по стоманената врата, която се взриви и сега можеше да се влиза и от там...

Това си беше късметът на момичето. Винаги, където и да идеше всичко се объркваше. И този път кашата беше пълна. Не стига, че не беше могла да предупреди джедаите за клопката, ами сега заедно с тях беше попаднала в нея. Но черешката на тортата беше Занатос, който се беше отправил към младата падуанка, очевидно решил да вземе меча й.
- Май ще е по-добре да не съм прекалено самоуверена и вместо да тръгна към гибелта си, биейки се със Занатос, да отида и да помогна на джедаите ... Все пак аз съм виновна, че закъснях и в.язоха в капана! - си каза Анидара и се насочи към тях старателно отбягвайки тъмния джедай.
Тя се приближи до красивата жена с червена коса бързо отблъсквайки един лъч от бластерите на друидите.
- Мисля, че някой трябва да прати тази купчина желязо за скрап! - усмихна се момичето, чупейки още един друид с помощта на Силата.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин и Анидара започнаха да размятат друидите със силата, като ги блъскаха един в друг, разбиваха ги в стената и всякакви други начини.
останалите джедаи умело ги прикриваха и връщаха бластерите към друидите.
-отлична работа-рече Анакин на останалите, но точно в този момент от другата стоманена врата влязоха още друиди, водени от Занатос, който още беше без светлинен меч.