Издирването на младежа

- Още съдействие!- възкликна Меи и погледна новодошлото момиче усмихнато:- Чудесно.- поредният дроид беше повален и разполовен челно от меча на златокожата:- А на този май му беше малко мъчението!- смръщи се към Занатос и стисна меча си с две ръце.

- Очевидно е мазохист! - каза иронично Анидара и пристъпи напред. - Мисля, че ще му приседнем толкова много.
Занатос обаче изглежда не се притесняваше от численото превъзходство на противника си. Анидара усети огромния гняв в него и я побиха тръпки. Като рефлекс тя разсече един друид насочващ се към нея. Тъй като беше просто падуан реши, че трябва да остави решителните действия на по-опитните джедаи, а тя само да им помага с каквото може.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин опита да задуши отново Занатос, но този път силите им се сблъскаха и Анакин вдигна меча си.
- та ти нямаш меч-рече му Меи.
- така си мислите-рече им той и извади нов двуфазов меч.
Анакин се усмихна злобно, като видя протезата на дясната му ръка.
-ти не стоиш без работа май...

- Имам си бързи помощници.- отвърна Занатос с лукава усмивка.
Меи огледа набързо дроидите и поклати леко опашката си като я уви около кръста си, слабостите си бяха слабости и този неин придатък не беше достатъчно защитен в подобни битки:
- Как се казваш?- обърна се към момичето до себе си, стискайки по- силно лазерното си оръжие.

Admin Брой мнения : 27 Join date : 06.06.2008

-Остави го на мен-каза Оби-Уан на Меи и довлече Занатос със силата до тях.
Със един замах му отсече главата и после започна да търси нещо във
халата му.Намери кристален червен камък и после продължи да се бие
със друидите.Меи тъкмо щеше да попита нещо но Оби-Уан я спря
-Никакви въпроси.-каза той и отряза една глава на друид

- Това се викат светкавични действия! - изказа удивлението си Анидара, наблюдавайки разигралата се сцена. - Джедаите нали не убиваха? - попита тя в недоумение разсичайки един друид с меча си.

- Зависи...- вдигна рамене пюрианката и леко поклати глава:- Когато е изключително наложително, е позволено.- за миг трепна и отби поредния изстрел, който се върна обратно при "собственика си".

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин също погледна учителят си, който продължаваше да сече главите на друидите.
Меи също не казваше нищо и продължаваше битката с друидите.
Тримана джедаи, без учителят, се спогледаха, но отново не си казаха нищо.
- аз отивам да намеря Хан-рече Анакин- вие ме прикривайте докато се измъкна от това помещение.кой ще дойде с мен?-попита той.

Анидара вдигна рамене. Приключенията винаги са й били слабост. Нима можеше да откаже предложението сега? Категорично не. Пък и имаше важна информация за джедаите.
- Дойдох тук всъщност да ви кажа, че момчето може да не е тук. Видяли са го на още няклоко планети едновременно. - Анидара удари един друид в стената само с едно преместване на ръката си. - Но ще дойда. - кимна тя.

Admin Брой мнения : 27 Join date : 06.06.2008

-О,не!Генерал Гривъс!-Извика внезапно Оби-Уан
-Нещо е свързано с него-Каза той и прибра мечът си.
Запъти се към корабите
-Меи.Идваш ли с мен-извика тойи зачака отговорът

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

През това време Анакин и Анидара влязоха в близката дървена врата и видяха още много такива.
- ти претърси тези от дясно, а аз ще се заема с тези от ляво-рече и Анакин и започна да ги отваря една по една и да проверява какво има в тях.
в повечето имаше скелети, на които врътове имае кърпи, изглежда са били на устите им, за да не ги чуват хората, които ги търсят, а на ръцете им имаше окови...

Меи го погледна и кимна положително:
- Разбира се!- отвърна златокожата и също прибра меча си насочвайки се към Оби- Уан.

Анидара кимна на Анакин и се насочи към дясната половина. Тя ту отваряше вратите с крак, ту с меч или в краен случай за по-тежките използваше Силата. но зад всяка една от тях намираше едно и също - скелети на различни същества - понякога човешки, друг път на туилек, на родиан и дори на забрак.
- Това е странно. - каза тя, когато стигна до една стая. - Анакин ела! - извика тя на джедая.
Той се приближи со нея и надникна в стаята пред тях.
- Мисля, че сме закъснели. - прошепна тя сочейки оковите, на които се беше съдрало парче плат от някаква дреха. - Изкарали са го от тук малко преди да дойдем.
Момичето се приближи към оковите и взе плата. Точно в този момент като от нищото изникнаха група Ловци на глави.
- Отлична плячка за днес! Ще струвате скъпо. - каза едния ловец на Анакин.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин се усмихна злобно.
- не бих казал, че едни ловци на глави ще са ни добър улов-рече той на Анидара.
Ловците на глави се разгневиха и зарочнаха да ги стрелят с бластерите си, но джедаите отбиваха стрелите им и бавно вървяха към тях. тогава те предприеха крайни мерки и опитаха да хвърлят едно въже, и да ги омотаят, но Анакин ги сряза със светлинният си меч.
-наистина ли очаквахте да е толкова лесно?!-попита ги той.

Явно наистина си мислеха, че ще се справят до този момент. Сега страхът беше изписан съвсем ясно по лицата им.
- Можете сега да избягате и да си спасите кожите или да продължим купончето и никой от вас да не излезе от тук. - каза с насмешка Анидара.
Тези хора им трябваше малко, за да се изплашат и да търтят да бягат. Все пак бяха едни най-обикновени ловци на глави.
Мъжете се спогледаха въпросително и без да кажат нищо започнаха да тичат обратно.
- Винаги съм казвала, че тези не стават дори и за упражнение. - вдигна рамене рамене Анидара и се обърна към усмихнатия Анакин.
- Сега какво ще правим? Къде отиваме? Аз знам само, че са видели момчето на Ендор, Кашийк, Мустафар и Набу по едно и също време.
- Как така едновременно, да не си разбрала погрешно? - попита учуден Анакин.
- Не знам, но е било по едно и също време. - отвърна умислено Анидара ...

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

-Тогава да ги проверим една по една-рече Анакин-но нека първо да се уговорим с Меи и Оби-Уан те да проверят някои от тях, а ние останалите.
Анидара кимна.
- мисля, че тръгнаха някъде с корабите си-рече момичето.
- ще трябва да се свържем с тях от моя боен кораб-отвърна момчето.-да тръгваме на там...

Беше логично да потърсят помощ, защото да се обиколят такива планети не беше съвсем лесно. Но всъщност къде бяха отишли Оби Уан и Меи ? Анидара се зачуди. Може би вече пътуваха към някой планета? По-добре беше да се свържат с тях от бойния кораб на Анакин.
- Ти води. - каза момичето и тръгна с бодра крачка след джедая.
По пътя си те срещаха само натрошени друиди и разпилените им части ...

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин и Анидара излязоха от мината и тръгнаха към бойният кораб на рицарят-джедай.
- но е възможно вече да са стигнали до търсеното място и да не чуят съобщението ни. изглежда ще трябва да тръгнем към някоя планета и да им пратим съобщението, пък когато го чуят те ще се разберем кой кои планети ще обиколи...- рече Анакин.
Те стигнаха до кораба и оставиха съобщението до Оби-Уан.
-до коя планета ще отидем първо?-попита я той.

Анидара се замисли ... Къде ли беше най-вероятно да е момчето? На сигурно сред дълбините на горите на Кашийк или на Набу, където някой рядко би го потърсил. А може би на Ендор ? Но Мустафар изглеждаше най-вероятният отговор на въпроса. Все пак планетата беше малка, рядко посещава, а и преди е имало много джедайски академии по нея - следователно огромна концентрация на Силата.
- Аз предлагам Мустафар? - вдигва въпросително рамене Анидара.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

-най лесно е да го скрият някъде на Кашийк, защото има много разстения и трудно ще се забележи-започна Анакин- и си права-може да са го скрили на Мустафар- при отцепниците.нека да отидем там-съгласи се Анакин-имаш ли кораб?-попита я той.

- Разбира се, че имам. - кимна момичето. - Кацнах в подножието на един хълм недалеч от тук.
- Тогава да вървим. - каза Анакин.
Анидара тръгна напред опитвайки се да се ориентира от къде е дошла. Това не беше съвсем лесно, но все пак имаше добра фотографска памет и лесно помнеше различни места.
Джедаят и падуанът тръгнаха към северните покрайнини на селото. Там тревата очевидно не беше засегната от битките и беше наситено зелена.
- По принцип имам навика да правя нещата малко грешно ... Корабът не трябваше да е тук, но обърках координатите и се случи това ... - тя се усмихна виновно приближавайки се до кораба си.
Анакин я последва и се качи. Анидара седна в кабината и включи системите. Те бяха в пълна изправност. С доволно изражение тя включи двигателят и вдигна корабът във въздуха. Съвсем скоро те се озоваха в атмосферата над Корелия.
- Курс към Мустафар. - каза момичето и зададе координатите на главния компютър, който веднага подготви скок в хипер пространството.
- Дръж се! - каза Анидара на Анакин. - Това може малко да подруса!
И само секунди след това корабът направи хипер скокът.