Издирването на младежа ( продължение 2 )

Корабът се приближи до горещата атмосфера на планетата. От горе тя изглеждаше червеникава.
- Да отидем към Фралидея, там може да поразпитаме за джедайските храмове и да потърсим информация ца момчето? - попита Анакин.
- Няма проблем. - отвърна Анидара и насочи корабът към главния град на Мустафар.
Момичето и джедаят кацнаха на док № 12. Точно, когато тръгнаха да слизат към тях се приближи един туилек, който се усмихна мазно и каза провлачено:
- Такса за престой 20 кредита.
- А ако не платим? - попита Анакин.
- Тогава се махайте от тук! - каза туилека.
- Аз предлагам да ни пуснеш. - отвърна АНидара предизвикателно.
- Няма.
- О, ще ни пуснеш. - каза лукаво Анакин.
- Ще ви пусна. - повтори в транс туилека и направи път на джедая и момичето.
Анидара се усмихна. Очевидно той беше използвал манипулация на съзнанието, за да накара туилекът да се съгласи да ги пусне.
- Можем да започнем от кантината и просешкия квартал. Там има хора, които за 1 кредит биха предали и майка си. - предложи момичето.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин кимна.
- тази планета май няма никакво развитие, от както идвах за последно-рече той.
-какво си правил тук?-попита го Анидара.
-тук имах една мисия, естествено и Оби-Уан...
Двамата продължиха към квартала на просяците...
- точно в този квартал е бил забелязан Джанго Фет за последно- каза Анакин- дано да имаме късмета да се срещтнем с него.
-защо да е късмет?-изненада се Анидара.- та той е най-опитният ловец на глави?!
Анакин не отговори.
- дават голяма награда за главата му- рече той след известно време.
- колко кредита?-попита с люборитство момичето, защото беше заинтересовано.
- 200 кредита, но мисля, че той знае за това и избягва да се появява на често посещаваните места, а още по-малко в бедни квартали, където са готови на всичко за пари-като нищо ще се съберат всички и ще го убият...

Керел вървеше по улиците на Фралидея. Информация от подземния свят на Набу разкриваше, че Хан Соло е забелязан на Мустафар. Зави зад един ъгъл и се сблъска с двама души. Единият познаваше. Беше Анакин Скайуокър. Двамата не бяха приятели, но взаимно се уважаваха. А от другия му спря дъха и сърцето му заби ускорено. Пред него стоеше най-красивото момиче, което някога беше виждал.
- Виж ти, виж ти. Защо ми се струва, че всички сме тук за едно и също? Smile

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин кимна.
- имаш ли някаква информация за него?-попита го той.
- знам само, че има вероятност да е на Мустафар-отвърна Керел- но са го забелязали и на други планети...
- идвашщ ли с нас при каньона на просяците-попита го Анидара.
Керел кимна и тримата се запътиха на там.

Каньонът със звучното наименование " Каньонът на просяците" всъщност не беше нещо особено - навсякъде имаше пясък и боклуци. Тъй като беше прекалено горещо всички изглеждаше като че ли червено. Но този каньон не носеше случайно името си. Тук наистина живееха просяци, които не можеха да си намерят място дори и в бедняшките квартали. Обикновено бяха от различни раси и се избиваха помежду си за храна и власт. Доставките на вода, бяха единственото нещо, с което правителството се беше заело да им осигурява. Но дори и те бяха оскъдни, което означаваше, че всеки един жител на Каньона би убил дори за няколко кредита.
- Мястото е подходящо да скрият момчето. - каза Анидара оглеждайки подозрително многото родиани струпали се над един варел. - Тук е трудно да го открие, защото има много подземни канали и даже се говори за къща под пясъка. А тези хора не биха се поколебали да нападнат дори и джедай.
Керел кимна насмешливо. Явно му се струваше доста смешна мисълта, че джедай може да бъде убит от такива просяци. Анакин вървеше замислен и оглеждаше всичко и всички, запомняйки и най-малката подробност.
Момичето се загледа в далечината. Там се виждаше, че се задава пясъчна буря. Но те не можеха да се откажат заради това.
- Според вас за какво са го взели и държат толкова на него? Все пак и джедаите не хабят сили да го открият... изпратиха толкова много рицари, само за да го намерят. - при последните си думи Анидара въздъхна тежко. Тя не трябваше да е тук. Трябваше да е вече на Корускант и да докладва дали е изпълнила мисията си, но отново беше действала на своя глава и беше тръгнала след Анакин. А тя беше просто падуан, чийто учител е бил убит едва преди месец ...

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин видя, как точно пред него пясакът се размърдва и се отваря някаква вратичка. От нея излетя ловецът на глави Джанго Фет. Той видя джедаите и реши да се изпокрие някъде, защото бяха цели трима. Издигна се високо във въздуха и се скри зад хълма, но Анакин го преследваше, като използваше силата за да е по-бърз.
- не бягай, страхливецо!-ивика той, след като вече го изгуби от поглед, но тогава той видя пясъчната буря. изглежда Джанго Фет или вече се във вихрушката, или някак си я е изполвзал като прикритие, но Анакин нямаше време за това. Той хукна отново към началната част на каньона да предупреди останалите джедаи...

Анидара гледаше изумена и не знаеше какво да направи. Всичко беше станало в рамките на няколко секунди и тя нямаше време да реагира. Първо появата на Джанго Фет, а после и изчезването му, и най- накрая решението на Анакин да го последва. Очевидно не беше успял да го хване, защото се връщаше сам и при това загрижен.
- Пясъчната буря е много силна и идва насам! - каза той припряно.
Анидара се заоглежда безпомощно и видя как родианите, които досега се грееха над варела се втурнаха да бягат. Явно знаеха място, където могат да се прикрият.
- След тях. - каза тя и тръгна към варела.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

-очевидно бурята няма да свърши скоро, така че по-добре да се върнем в кораба и да изчакаме отговора на Оби-Уан и Меи-предложи Анакин докато тичаха.
- по-добре първо да проверим тази планета-отвърна Анидара.- ще изчакаме бурята да отмине и ще продължим по пътя си, а и докато сме скрити там с просяците, ще ги поразпитаме малко.
Анакин кимна и тримата продължиха след родианите...

-Ситите да го вземат ! - Изруга изведнъж Керел.
Другите по погледнаха смаяно.
- Какво има? - попита Анидара
- Родианецът с белите панталони и червеното яке. alien

Работи за Гривъс
Анакин подсвирна
- Освен това носи броня от кортозис - и срещайки неразбиращия поглед на момичето поясни - Материал, който деактивира лазерните мечове.
Тримата продължиха напред с повишено внимание.

- Явно има какво още да уча. - каза повече на себе си, от колкото на другите, Анидара.
Те следваха неотлъчно групата извънземни, които се приближиха до една скала и я заобиколиха. Когато обаче двамата и джедаи и момичето стигнаха до скалата от родианите нямаше и следа.
- По дяволите! - изруга Анидара.
- Явно има някакъв таен проход през, който са минали. - Анакин размишляваше на глас.
- Ако не го открием на време тази буря ще ни погълне. - отвърна мрачно Келер.
- Може би е в самата скала или в пясъка? - предположи падуанката.
- Тогава да потърсим бързо. - каза Анакин и тръгна към скалата.
Приближи се до нея и затвори очи. Очевидно използваше Силата, за да провери за тайни механизми.
Тогава се случи нещо неочаквано. Анидара без да иска се приближи до скалата и в нея се отвори вход.
- Прекалено лесно е. - каза подозрително Келер.
Анакин очевидно споделяше мнението му, но нямаха друг избор. Ако искаха да се спасят от бурата трябваше да влязат.
Тримата пристъпиха напред и изведнъж се озоваха в тъмно помещение. Докато сетивата ив свикнат с тъмнината се чу глас от другия край.
- Добри дошли, малки джедаи. Очевидно сте доста наивни, за да мислите, че просто така ще влезете и ще намерите каквото търсите. - чу се шум и смях. - Попаднахте точно в капана...

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

на Генерал Гривъс...
- изглежда тайното съобщение до Оби-Уан ви заблуди напълно... наистина ли мислите, че толкова лесно могат да разберат къде съм?-отново се изсмя роботът.
- забраяш, че сме трима на един-добави с лукава усмивка Анакин.- но ако искаш ще се бием само ние двамата, за да е равностойно-подигра се той.
Гривъс исзумтя.
- но тук са моите друиди- рече той от всички страни ги наобиколиха.
сега битката изглежда така:

Керел върна два изстрела обратно на подателя отстранявайки го от играта. След това с помощта на силата повдигна и завъртя във въздуха още един дроид и същевременно обезглави други 3-ма. После хвърли един бърз поглед наоколо, за да види как се справят останалите.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин го прикриваше през това време, като използваше силата и буташе друидите един в друг и така ги унищожаваше.
Анидара също режеше главите на друидите и единствено тя от тримата, видя гривъс да задества от компютъра някакъв секундомер-изглежда помещението щеше да се вдигне във въздуха след по-малко от десет минути- времето, за което Гривъс можеше да избяга, но не и джедаите, защото нямаше как да се измъкнат от обиколилите ги друиди..

Гривиъс определено беше умен и находчив. Целият капан с бурята, прикритието, друидите и сега секундомера - всичко беше изключително добре изпипано. С един малък пропуск - генералът не можеше да прецени дали джедаите няма да могат да избягат и сега оставяше всичко в ръцете на съдбата и уменията на тримата.
- Ако видя тази купчина желязо отново, обещавам, че ще го пратя за продан на части на Нар Шадаа. - Анидара изгледа ядосано изчезващия в суматохата генерал.
- Добре се наредихме! - каза Анакин разбивайки един друид.
- Можем да го последваме? - предложи Керел сечейки около себе си множество други друиди.
Анидара не виждаше никакво друго решение и кимна, показвайки, че е съгласна. В същия момент един друид се насочи към нея и започна да стреля изключително бързо с бластера си. Въпреки, че беше изключително умела със лазрния си меч и познаваше много от техниките, тя беше все още падуан и не беше съвсем уверена в действията си. Това донесе на дриуда предимство и успя да я рани в лявата ръка. Беше само драскотина, но наистина болеше. Момичето вдигна меча здравата си ръка с меча и с едно движение блъсна друида в стената.
- Да не губим повече време! - каза тя оттегляйки се назад.
- Но не сме проверили за момчето. - възрази Анакин.
- Ще го потърсим другаде! - Анидара започна да се насочва към мястото, където беше изчезнал Гривиъс.
Въпреки, че се изтегляха битката с роботите не спираше. Всеки един от тримата даваше най-доброто от себе си, за да може да се измъкнат невредими от коварния капан на Гривиъс.

- Изолирайте го!- гласът долетя от мястото, от което бяха тримата бяха влезли тук:- Има възможност да забавим секундарника, ако го изолираме в енергийно кълбо.- Меи разполови дроида пред себе си и пристъпи напред, беше последвала Гривиъс от Храма до тук, беше нанесъл сериозна обида срещу расата й и сега беше изключително ядосана и концентрирана в преследването на този проклетник. Златокожата вдигна ръка и изтласка още двама от противниците към стената, унищожавайки ги безмилостно.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

- вие излезте, а аз ще ви прикривам-рече Анакин.
- как ще се справиш с всички тях?-попита Анидара и видя секундомера. оставаха още близо 5 секунди до взривяването.
тя изпищя и двамта с Керел успяха да се изпъкнат и да залегнат зад близката скала, точно когато се взривиха друидите... както и Анакин...
Анидара и Керел се заоглеждаха в очакване да го видят, но той не се показваше от никъде. Когато димът и прахта изчезнаха, те видяха Анакин да е приклекнал на една ужасно висока скала, но се държеше за рамото си. -изглежда ръката му кървеше.двамата джедаи използваха силата и отидоха при него.
-добре ли си-попита го загрижена Анидара, като видя раната.
- тръгвайте след гривъс-отвърна Анакин, като болката се чуваше в гласа му- аз ще ви настигна...

- Това беше малко неразумен риск.- промълви Меи, излизайки от под отрошена таванна плоча и изтупвайки прахта от дрехите си:
- Но нали оцеляхме?- отвърна Анакин тихо, притискайки силно рамото си.
- Да, но...- момичето замълча и приклекна до него:- Мога да ти помогна за раната, да се възстанови по- бързо, но разбира се ако се доверяваш на извънземни способности?

Керел видя един варел и с помощта на силата го запрати към дроидите премазвайки няколко от тях. Лазерният огън го разби, но както Керел очакваше варелът беше пълен с вода. И което беше по-важно измокри останалите дроиди.
- Стойте зад мен- каза джедаят и пристъпи напред. От протегнатите му ръце изкочиха светкавици, които спряха дроидите. Следващата "порция" окончателно ги превърна в купчинки отпадъци. След това хвана ранената ръка на Анидара и затвори очи. Силата протече през него и се вля в момичето, премахвайки болката.
- Добре ли си?
Анидара кимна
- Да вървим след Гривъс

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин кимна без въобще да се замисля.
-Анидара и Керел-изпъшка той-тръгвайте след Гривъс а ние с Меи ще ви настигнем и ще ви помогнем в битката.
те кимнаха и тръгнаха по следите на робота.
- гледай да приключиш възможно най-бързо- рече той на Меи и тя кимна.
-не се тревожи, ще се оправиш бързо...

- Нещо, което умея от миналия си живот...- прошепна пюрианката и постави внимателно ръце на кървавата рана. От дланите й засия топла златиста светлина, която едновременно със слънчевата си топлина, с която загряваше нараняването, също и лекуваше. Меи притвори очи и леко присви вежди, усилвайки яркото сияние от дланите си. След като светлината спря и се върна обратно в ръцете на момичето, кръвта и раната също липсваха, бяха напълно възстановени и само лек червеникав белег беше останал:- Скоро и това ще изчезне напълно и няма да има и следа от раната.

Анидара се почувства много по-добре след намесата на Керел. Очевидно той притежаваше доста силна връзка със Силата.
- Да вървим след Гривъс. - каза той, а момичето кимна отново.
Генералът очевидно добре познаваше каньона, защото се придвижваше изключително бързо изпращайки от време на време по някой друг бластерен изстрел по Керел и Анидара. Разбира се, изстрелите не успяваха да ги уцелят, но в известна степен ги затрудняваха.
- Да го хванем преди да се качи на кораба си, след това ще е доста трудно да го проследим! - извика момичето.
Керел беше очевидно съгласен. И тъкмо, когато двамата приближиха Гривъс, като от нищото изникна Джанго фет и единия родиан с бронята от кортозис.
- Къде си мислите, че отивате? - попита ловецът на глави и пристъпи заплашително напред.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин опипа рамото си и видя, че раната наистина е изчезнала.
-благодаря-рече и тихо той-а сега да отидем да помогнем на другите джедаи да заловят Гривъс...
Меи и Анакин използваха силата и бързо стигнаха при останалите и видяха как Гривъс се качва във кораба си и отлите, а те остават срещу Джанго Фет и родиана.
- сега вече ще те хвана-накани се Анакин на ловеца на глави-този път няма да ми избягаш...
изпод шлема се чу смях.
- ще видим кой кого ще победи.-той извади бластера си и се подготви за битката...

- Гривъс?!- изкрещя Меи след него и вдигна меча над главата си.
- Мисля друг път да се заема с последната от древните пюриъри.- отвърна роботът, качвайки се нагоре към входа на кораба си.
- А аз мисля, че сега му е времето...- момичето се смръщи още повече и пристъпи напред, в опит да отмине Джанго Фет и да се насочи директно към Гривъс.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин погледна Меи, след това извърна поглед към Гривъс, който се издигаше с кораба си.
- изглежда друг път ще се разбереме с теб- рече той на Джанго Фет. той използва силата и скочи на кораба на робота, проби една голяма дупка от горе и влезе в пилотската кабина.
-какво?!-изкрещя Гривъс.
Анакин замахна с меча си, за да му отсече главата, но Генерал Гривъс отби удара му със двата си меча-с едните ръце управляваше кораба, а с другите водеше битката с Анакин...

Родианецът изгледа злобно Керел.
- Дакари с теб имаме сметки за уреждане.
- Зелд, още ли ми се сърдиш?- Попита джедаят.
- Дали ти се сърдя?- изкрещя родианецът. - Заради теб прекарах цял месец в бакта. Ти ми отряза крака ( десния под коляното). Трябваше да ме убиеш, когато имаше възможност. Но сега съм много по силен.- Родианецът бръкна под якето си извади нещо и го задържа във въздуха...с ПОМОЩТА НА СИЛАТА. Беше лазерен меч. Зелд го включи ( оказа се, че е двоен) и направи крачка напред.
- Време е да умреш- каза той. А също и приятелите ти
- Мой е - каза Керел. Вие двете се погрижете за Джанго