Издирването на младежа ( продължение 2 )

- Ела, за да ти покажа! - извика раздразнено Анидара и зае отбранителна поза.
Джанго се изсмя подигравателно и изпрати няколко изстрела по момичето. Тя ги отблъсна умело със светлинния си меч, карайки ги да се върнат към ловеца. Той успя да ги избегне, но продължи огъня. Падуанът не спираше да връща изстрелите към него.
- Това ми омръзва. - каза отегчено той.
Изведнъж спря да стреля с бластера. Анидара обаче не свали гарда. Очакваше някаква изненада. И не сбърка. От ръцете на Джанго се изстреляха няколко самонасочващи се ракети. Анидара използва Силата, за да отклони две от тях, но още две продължиха към нея. Сега нямаше време да се концентрира и затова реши, че е най-добре да бяга. Някъде зад нея се чуваше смехът на Джанго Фет, който искрено се забавляваше от създалата се ситуация. Момичето скачаше насам-натам ловко избягвайки ракетите. Тя скочи на една скала, но се подхлъзна и падна, това като че ли имаше и положителни последствия. Ракетите се удариха в скалата и я разбиха на парченца.
- Това беше лесно. - каза си на глас ловецът на глава и се обърна да помогне на родиана.
Но от прахът изведнъж изскочи Анидара и хвърли лазерния си меч към Джанго. Той не успя да реагира на време и енергийното острие разряза огромна рана от гораната му лява плешка до кръста. Фет изкрещя от болка и се строполи на земята.
- Ако искаш да си поиграем пак нямям нищо против. - каза Анидара минавайки покрай него...

Керел се присегна към силата и увеличи бързината си. След това нападна родианеца. Той беше добре обучен в джедайските техники и владееше не лошо меча, като използваше стила Макаши... Керел нанесе удар към краката на Зелд. Родианът блокира, но джедаят се възползва и го ритна в лицето. След това опита да го промуши в рамото. Родианецът успя да парира, но не можа да се справи с втория ритник на Керел и оранжевото острие се заби в гърлото му. Той изпусна меча и падна мъртъв. Джанго вече беше на земята и Керел се захвана да претърсва трупа. В него имаше перла на крайтски дракон и електронен бележник. Младежът пъхна перлата в джоба си и прегледа бележника. Това, което прочете никак не му хареса.
- Имаме голям проблем.- Обърна се той към момичетата. affraid

Анидара прибра светлинния си меч. Докато тя се беше занимавала с ловеца на глави, Керел очевидно не бше губил времето си и се беше справил с родиана.
- Имаме голям проблем.- Обърна се той към момичетата.
- Явно, където и да ида ме преследва лошия късмет! - си промърмори момичето.
- Каза ли нещо? - я попита Керел.
- Аа, нищо. Какъв проблем? Какво пише в този бележник? - заинтересува се Анидара и се приближи към джедая.
Щом Дакари беше видимо разтревожен, очевидно ситуацията наистина беше много сериозна.

-Първо всеки фехтовач си има свой уникален стил и предава част от него на учениците си. А Зелд имзползваше елементи от стила на майстор Сендбара, учителката на моя учител. Тя напусна орденът преди 10-11години точно, когато беше на път да влезе в съвета. От това, което разбрах семейството на сестра й е било не знам точно избито или отвлечено от търговци на роби. А племенницата й изчезнала. Ако е жива сега би трябвало да е на 16 или 17г.

И второ още по-важно текста в бележника е написан със ситски иероглифи. Споменава се за някакъв артефакт с огромна мощ. Не се казва къде и какъв е, но пише за голямо астероидно поле. Хм, може би затова им е нужен Хан Соло. С неговите пилотски умения.
Но ако този артефакт попадне в лоши ръце, кой знае какво може да стане...

- Значи нещата излизат много извън контрола на Гривъс. Според мен той е просто марионетка в един доста по-сложен и мащабен план. - Анидара разсъжадаваше на глас. - Ако успеят да стигнат до този артефакт ... ще имаме най-малко сериозни проблеми.
- Точно това казвам. - кимна Керел.
- Но няма ли някаква следа, която да ни насочи къде е ? Нещо малко или скрито, което да ни заведе до тозе артефакт.
Джедаят отвърна спокойно :
- Мисля, че не видях. Но ще проверя пак. - и той се загледа в електронния бележник.
Докато той четеше ситските йероглифи, Анидара се замисли. Не можеше да не направи асоциация между трагичната съдба на семейството на майстор Сендбара. Цялата тази история с търговците на роби прекалено много й напомняше на нейната участ. Майка й често беше споменавала, че има прочута леля, но никога не й беше казвала как се казва. А съвпадението на възрастта между момичето и племеницата беше прекалено очевидно. Но не можеше да бъде тя. Анидара разтърси припряно глава и погледна към Керел :
- Е ?

Един от мечовете на Гривъс беше отбит на страни и лилавият блясък от лазерното оръжие на Меи озари лицето му, като приближи гърлото на робота:
- Анакин, почакай!- повиши тон момичето:- Имам да проведа малък разговор с този тук.
- Защо си толкова наивна? Другата не беше такава...
- Другата?- запита пюрианката и притисна Гривъс към седалката, концентрирайки силата си върху обездвижването му:- Коя?
- Знаеш за какво говоря, онази която убих... чиито сърце пронизах.- усмихна се злокобно роботът, а гневът на Меи нарасна още повече:
- Не можеш да убиеш никой от нас...- приближи се до него и прошепна нещо на ухото му. Думите накараха мъжът да се стресне, очите му се разшириха ужасено и той я погледна неразбиращо:
- Н... Не е възможно!- изрече едва роботът и поклати рязко глава:- Значи ти си била?
Златокожата се усмихна самодоволно и скръсти ръце:
- Бинго.
- Значи си ти... но аз те убих, как... невъзможно е, пронизах сърцето ти...
- Така е, и болката беше непоносима. Но аз съм пюриър, ние сме вечни...- Меи му обърна гръб и се насочи към изходната врата, като преди да излезе прониза системното управление на кораба с меча си:- Анакин, твой е.- изрече тихо и продължи напред.
- Защо ти не ме унищожиш?- извика Гривъс след нея.
- Защото не си заслужава, вече знаеш това, което исках да разбереш... помни думите ми, и най- вече тези които ти прошепнах. Някой ден ще са ти от полза.

shadow_mist написа:: - Анидара разтърси припряно глава и погледна към Керел :
- Е ?

- За артефакта няма нищо повече. Но се споменава името на Нага Садоу, ситски лорд живял преди 5000 години. Чувал съм, че имал крепост на Явин4, може би трябва да идем там.?

Нага Садоу ... Анидара беше чувала името му преди време, когато първият й учител й разказваше за историята на Старата Република. Беше го запомнила заради това, че притежавал изключителен меч, който имал неизвестна и много силна отрова. За самия ситски лорд, момичето знаеше малко - че е притежавал усъвършенстваното умение за създаване на илюзии и е познавал древните ситски техники и учения.
- Мисля, че Меи и Анакин ще се справят тук. Най-добре е да им оставим съобщение и веднага да тръгнем за Явин 4! - отвърна решително момичето.

- Вие вървете към Явин 4.- отвърна Меи замислено и слезе от кораба на Гривъс:- Аз имам малко работа до Кашийк.- продължи все така тихо и замислено, трябваше да остави задълженията си за малко, още някой беше в опасност и неин дълг беше да го защити и вероятно скрие другаде.

-Права си - отвърна Керел. - Корабът ми е наблизо. Да тръгваме.
Няколко минути по-късно двамата се качиха на борда на Побърканото Йосалмири. Керел включи двигателите и яхтата излетя, а след малко навлезе в хиперпространството. Керел прехвърли управлението на Дисикс и се облегна в креслото.
- Не ме бива с пилотажа и техниката. - обясни той.
- Но ти изглеждаш угрижена. Тревожи ли те нещо? flower

Името на кораба на Керел беше наистина необикновено - Побърканото Йосалмири. " Що за име е това " си помисли развеселена Анидара и се усмихна неволно. Но отново потъна в обичайното си леко меланхолично настроение.
- Но ти изглеждаш угрижена. Тревожи ли те нещо? - долетя до нея гласа на джедая.
Тя се загледа продължително в една точка и после каза:
- Не знам защо, но мисля, че мога да ти кажа. Това, което каза за майстор Сендбара ме навя на наистина притеснителни мисли.
- Какви? - попита усмихнато Керел.
- Историята е дълга, но ще кажа само, че когато бях малка семейството ми беше отвлечено от робовладелци. Аз единствена останах жива, тогава ме намери един джедай. Спомням си, че преди да умре, майка ми разказваше за прочутата ми леля, но не помня името й. И аз съм на 16 години ... и просто нямаше как да не направя връзка между случката описана в бележника и самата себе си. - тя замълча очакващо. Беше глупава мисъл, когато се замислеше сегау но наистина не й даваше мира.

Керел мълча няколко минути, след което попита:
- Откри ли нещо за близките си?
- Не - поклати глава Анидара.
- Моето семейство контролира голяма част от престъпния свят на Набу и околните 3 системи. Хазарт, рекет, контрабанда. Търговия с роби не, но може да ни насочат. Ако искаш, когато приключим с тази задача да проверим.? Може да открием нещо.
- Благодаря ти - усмихна се момичето.

Побърканото йосалмири излезе от хиперпространството и нафлезе в атмосверата на Явин4.

Меи се качи в куршумовидния си кораб и се настани на седалката спокойно, макар и от вътре да не беше изобщо спокойна:
- Поемаме курс към Кашийк.- промълви и вдигна глава към примигващите бутони на горното табло. Натискайки два едновременно на екрана пред нея се материализира лице на жена с дълга зелена коса и отровно зелени очи, компютърът на кораба:- Джиерда...- това беше името на корабът й, който разполагаше с полу- изкуствен интелек и можеше да разсъждава сам, да поема решения и дори да се движи без нареждане от капитана си.
" Въвеждане на координати, издигане и навлизане в хиперпространство."- отвърна образът на екрана и корабът се издигна плавно. Златокожата пюрианка въведе кратко съобщение до Анакин и Оби- Уан, в което беше споменала да я търсят само при спешност и го прати, след което пое двата лоста от страни и малко пред седалката:
- Хиперскок... Сега!- бяло сияние обгърна Джиерда и корабът изчезна.

Admin Брой мнения : 127 Join date : 06.06.2008

Анакин вдигна високо меча си...
- това беше, Гривъс... опита е да ни надхитриш, но влезе в собственият си капан.- пече му той...
- хайде убий ме де...подкани го робота.
- както искаш-отвърна му Анакин и му отряза глават. Тялото му се свлече на земята и Анакин слезе бързо от кораба му и се отдалечи. тогава той гръмна.
Момчето се качи в кораба си и изпрати съобщение до Меи, в което я питаше на коя планета се намира, за да дойде да и помогне...