ТАЙНИЯТ ХРАМ (продължение на търсенето на младежа 2)

Набуянската яхта кацна на една поляна. Анидара и Керел излязоха от нея, а Дисикс включи прикриващото поле.
- Накъде да тръгнем?- попита Анидара
Керел се замисли за миг и отговори:
-Натам - посочи на юг.
Момичето сви рамене и двамата поеха по пътеката.

Заб. по време на пътуването Керел е вградил в меча си перлата на крайтски дракон.

Очевидно Керел познаваше Явин 4, тоест беше идвал тук и преди. Това не изненада Анидара много. Досега тя си беше изградила една представа за джедая, в която той беше изключително могъщ и притежаваше познания, за каквито повечето от джедаите не биха си и мечтали.
- Всъщност какво търсим? Древен храм или гробница на ситски лорд? До колкото знам тук има някакви храмове на масасите? Свързвам тази планета повече с имената на Фриидън Над и Екзар Кун.
Гората около двамата като че ли се размърда. Очевидно не й беше приятно, че някой нарушава покоя й.

- Не съм сигурен. - Отвърна джедая. - Знам само, че след като е победен във Великата Хиперпространствена Война е избягал тук, но след това...Гробницата му обаче е на Корибан. Малко след като се върнал към светлата страна в края на джедайската гражданска война, Ревън е влязъл вътре и изнесъл меча му. Въпросния меч е имал много силна отрова, но никой не знае, какво е станало с него. Садоу или по скоро духът му е тренирал Фридан Над, а пък неговия - Екзар Кун. Та не мисля, че търсим гробница, по - вероятно е да е храм. Наблюдават ни - смени изведнъж темата той.

Очевидно не бяха сами. Ако наистина този могъщ артефакт беше скрит тук, то задължително щеше да има пазители.
- Колко мислиш, че са? - попита тихо момичето.
- Засега е само един, сигурно скаут. - отвърна Керел.
- Мисля, че не бива да му позволяваме да информира останалите. - процеди през зъби Анидара.
- Аз мисля, че вече го е направил. Но може би не знае защо сме тук.
- Тогава ще ни устроят някои малко парти за "Добре дошли". - прошепна развеселена тя.
- Няма да е съвсем малко. Но все пак ще е парти. - намигна й той.
Двамата продължиха да вървят напред. Анидара можа да почувства, че тук имаше изключително голяма концентрация на Силата. Тя като че ли протичаше през нея като река. Вероятно и джедаят го усещаше. Всичко наоколо беше тихо. Сигурно скаутът не искаше да се издава, докато не дойде подкреплението. И беше прав. Керел и Анидара щяха да му дойдат прекалено голям залък за преглъщане.
- И какво имаме тук?
Изведнъж пред двамата като от нищото изникнаха пет фигури с черни роби. Най-високата от тях пристъпи напред:
- Малките джедаи са тръгнали на разходка ... Но май не са избрали подходящото място.
Тя махна качулката си и пред Анидара и Керел се откри самоличността на фигурата - Ийна Дрет, изключително опасна паднала джедайка. Преди в Ордена тя била смятана за един от най-великите рицари-джедаи на времето си. Но тя паднала към Тъмната страна. Никой не би могъл да кажа как, но това било изненадващо за всички.
Лилавата туилек се усмихна иронично:
- И какво търсите на моята планета?
- И от кога е твоя? - попита на свой ред Керел.
- От както стъпих тук. Но аз задавам въпросите, не ти. Ако ми отговорите задоволително ви обещавам бърза смърт и на двамата. - Йина се изсмя. Останалите сити я последваха.
- Не мисля. - каза мрачно Анидара. Винаги се беше възхищавала на тази жена и ето че сега я срещаше, само че този път като предводителка на сити.
- А паленцето се обади, колко интересно. Дали имаш и 16 години? Колко жалко, че ще умреш толкова млада. - Дрет извади лазерния си меч с две остриета. Енергийните лъчи издадоха характерния си съскащ звук.
- А сега, ако не възразявате, смятам да приключа с този цирк! - каза тя и се насочи изключително бързо към Керел.
От своя страна два от друтиге сити се насочиха към Анидара. Тя извади лазерния си меч и се усмихна:
- Днес определено ще е интересно.
Единият замахна, но срещна синьото острие на нейния меч. С другата си ръка тя използва Силата и избута другия сит в едно дърво. Докато правеше това, ситът който я беше нападнал продължаваше атаката си. Очевидно владееше изключително добре техниката Шо-Чи. Това обаче не я притесни и тя отново използва Силата, за да създаде енергийно поле около себе си. И тъкмо на време, за да спре атаката на съвзелият се сит, който се приближаваше от към дървото, в което беше блъснат. В това време Керел се биеше с Йина и другите двама сити.

С помощта на силата Керел дръпна единия от ситите към себе си и същевременно протегна меча си напред. В последния миг ситът се извъртя и оранжевото острие вместо в гърдите се заби в рамото му. Керел го ритна в слабините и после го удари с длан в гърлото. Ситът се просна на земята, а рицаря направи задно салто, за да избегне атаките на другите си противници . Те се разделиха опитвайки да го нападнат от две страни.
Джедаят бугна Ийна с помощта на силата. Тя се препъна в едно паднало дърво и падна по гръб, а Керел се зае с третия си противник. Той беше от расата еломин и използваше два къси меча. Джедаят опита да го промуши, но сита блокира с къстосан блок, точно като по учебник. Но това беше, което Керел очакваше. Той се плъзна напред и бръкна с пръст в окото на противника си. Само за миг еломинът загуби ориентация, но това време беше достатъчно на джедая да му отсече главата и да избегне атаката на падналата джедайка. Тя използва умението за парализа, но безуспешно
- Сентинел - измърмори Ийна. - Мислех, че са изчезнали.
- Не вярвай на всичко, което чуваш. - Отговори Керел и създаде около себе си абсорбиращ енергията щит, тъкмо навреме, за да поеме пратените към него мълнии. В това време ударения в гърлото сит се изправи и приближи в помощ на Дрет. С помощта на силата Керел привлече в лявата си ръка един от късите мечове на обезглавения еломин и продължи да се сражава.

Анидара беше хвърлила бегъл поглед към джедая, но от обезглавения сит на земята си правеше заключения, че Керел ще се справи и с другите двама. Засега тя трябваше да се концентрира върху своята битка.
- Защо просто не се предадеш? - засмя се един от противниците й.
- Защото не виждам смисъл да се отказвам от победата! - отвърна му Анидара и за миг затвори очи.
През съзнанието й беше преминала дръзка идея. Ако се съсредоточеше достатъчно може би щеше да я изпълни. Но тя се беше опитвала и преди, а ефектът беше отчайващ. Предишният й учител й беше казал да не спира да се опитва, да тренира, но след внезапната му смърт, момичето се беше отказало. А сега нямаше време да постигна нужния мир със себе си. От друга страна нямаше избор.
Докато си мислеше това бяха минали едва няколко секунди, но единият сит не изчака, а се засили към нея. Замахна с меча си и дрещна нейния.
- Имаш красиви очи! - каза момичето.
Ситът, който беше човек се стъписа за секунда от странните думи на противничката си. Тя само това и чакаше. Завъртя се бързо, наведе се и го изрита в слабините. Той падна викащ от болка на земята, а Анидара се засмя. След това се обърна, тъкмо на време, за да избегне меча на другия сит. Той очевидно се опитваше да обърка момичето използвайки Силата, за да увеличи бързината на ударите си и да намали щетите нанесени му от Анидара. Тя беше очаквала такова нещо и даваше всичко от себе си, за да се справи с този сит. Но очевидно той беше по-опитен, а тя беше само падуан. Трябваха й радикални мерки и решения.
След поредния бърз и мощен удар от дясно, Анидара се препъна и падна по гръб. Някъде в ляво от себе си чуваше гласа на все още превиващия се на земята сит, а от дясно гласовете на Керел и Йина. А към нея победоносно приближаваше нейният палач. Той се усмихваше доволно и в очите му се четеше неистова омраза.
" Не може да свръши така! " помисли си тя отчаяно. В този момент си спомни думите на един от учителите си : " Не се предавай, остани до края!". Анидара погледна меча си, който все още беше в ръката й. Какво повече й трябваше? Тя беше едно със Силата ... Това беше достатъчно. Момичето затвори очите си и се остави да почувства природата около себе си. Всяко стъблъце, коренче, листо, клонче ... всичко. И тогава от земята се издигна един корен и сграбчи сита, който се приблживаше към нея. Той изкрещя и се опита да се освободи, но не можа. Захватът на коренът беше прекалено силен и той започна да се души. След няколко мъчителни минути, безжизненото му тяло висише във въздуха, където се беше спрял огромния корен. Анидара отвори очи и се огледа. Най-накрая беше успяла - беше усвоила умението на подчинява част от заобикалящата я природа на своята воля. Едно наистина изклчително силно и ценно умение. Анидара се изправи, вече по-уверена и се запъти към сита, който лежеше на земята.
Той изглеждаше съвсем безпомощен. Но в действителност не беше. Той използва Задушаване спрямо момичето, но тя отоново създаде енергиен щит около себе си, който отблъсна атаката.
- Мисля, че е време да приключваме! - каза мрачно тя и замахна с меча си. Синьото острие проблясна загадъчно и ситът закрещя от болка. Анидара беше отрязала двете му ръце...

Керел блокира мечовете на противниците си и ритна Ийна в брадата. След това парира меча на на другия сит и с едно бързо завъртане се отзова зад него. Веднага заби късия меч вгърба му пронизвайки сърцето му. Оставаше само Ийна. В жълтите й очи се четеше злоба. Керел захвърли късия меч и протегна лявата си ръка. Дрет направи същото. Мълниите се сблъскаха по средата между двамата. Те едноременно увеличиха бързината си чрез силата и започнаха яростен дуел с лазерните мечове. study

След няколко минути двамата спряха. Джедаят беше ранен в левия бицепс, а падналата джедайка в лицето, но и двете рани бяха просто драскотина. Джедаят хвърли бърз пооглед към Анидара. Единия от противниците й се превиваше на земята, а около другия се беше увил един корен. На него самият умението да влияе на природните стихии му беше помогнало няколко пъти. Ийна се възползва от моментното му разсейване и изби меча от ръката му. След това завъртя своя хилейки се ехидно. Джедаят реши да прибегне до един рискован ход. Падна на земята и подсече Ийна. Тя се стовари на земята изпускайки оръжието си. Керел обхвана врата й с крака и стисна. След малко се чу леко изпукване. Врата на падналата джедайка беше счупен точно, когато Анидара отсече ръцете на последния сит.

- Е, май партито по посрещането не беше чак толкова зле? - каза насмешливо тя и се приближи до Ийна. - Жалко, преди много й се въхищавах.
- Но сега вече е мъртва. Сама пое по пътя на мрака. - отвърна Керел.
- Така е. - печалият поглед на Анидара премина бегло по всички сити. - Сега май трябва да сме доста предпазливи. Те знаят че сме на планетата, но не знаят защо сме тук. Може би това ни дава известно предимство?
- Може би. - кимна джедаят.
- Но ти си ранен! - каза уплашено момичето. До този момент тя не беше обрънала внимание на раната на Керел. - Сериозно ли е? - попита тя ужасено.

Керел обърна внимание на раната си. Кървеше обилно, но иначе не беше сериозна. Джедаят постави ръка върху нея и се съсредоточи. След малко кръвта спря и на мястото на раната беше започнала да се образува коричка. Джедаят откъсна ръкава на туниката си и направи превръзка. Щеше да му остане белег, но това не го притесняваше особено.
- Добре съм- каза той. - Да видим, какво ще правим с него.
Момичето и джедая приближиха към безръкия сит. Той стисна силно зъби. Разтресе го конвулсия, по устните му изби пяна и издъхна.
- Отрова - Каза Керел. Жалко, но и без това не мисля, че щеше да ни каже нещо. Но сега трябва да сме още по внимателни.
Двамата отново потънаха в джунглата

Колкото по-навътре навлизаха, толкова по-необичайни и различни ставаха дърветата. Все едно че нещо ги беше променило насила. Повечето бяха с неестествени извивки и нехарактерни пози, които не отговаряха на природния профил на Явин 4. Тук-там се мяркаха малки животинки, които наблюдаваха любопитно Анидара и Керел. Понякога двамата можеха да усетят присъствието на сит-скаут, но за тяхно щастие, той не можеше да усети тяхното. Концентрацията на Силата на това място беше огромна и беше трудно да се определи дали наоколо има някой чувствителен.
- Какъв мислиш, че ще е този артефакт? И ако стигнем до храма как ще влезем вътре ако го пазят много сити? - Анидара беше изключително любопитна. Несъзнателно тя питаше Керел за всико, което й беше неясно, учеше се от него - с две думи той беше нещо като неин неофициален учител. А тя очевидно имаше да учи доста.

Керел сви рамене:
- Доколкото познавам ситите сигурно е някакво оръжие или нещо подобно. Що се отнася до влизането почити всяка сграда има още 1 вход, за който притежателят й не подозират. Но, както казваше Као Дай, моят учител:" Проблемът се решава, когато му дойде времето." Та нека първо ...- Керел спря изведнъж. Пътеката свършваше в скална площадка и пропаст. Момичето и джедаят залегнаха, пропълзяха до ръба и внимателно надникнаха. Бяха на върха на един хълм. Макар и трудно можеше да се слезе в подножието му. А там се намираха руините на древен храм. Можеше да се усети концентрацията на тъмната страна в него. Виждаха се 3 хидри лежащи на земята. Множество сити разкопаваха руините, а други, явно по-вишестоящи ги надзираваха. Цялата работа се управляваше от стройна жена със сива коса до раменете, на кръста й се виждаха два лазерни меча.
- Опа - измърмори Керел.
Анидара го погледна изненадано.
- Майстор Сендбара - поясни той.

ТАЙНИЯТ ХРАМ (продължение на търсенето на младежа 2) Jedi_m14

- Очевидно нищо хубаво? - Анидара прочете отговора по мрачното изражение на Керел.
- Определено. - кимна той.
- Но щом копая сигурно още не са открили артефакта? - попита с надежда момичето.
Може би беше така, а може би търсеха нещо повече?!
- Единствения начин е да проверим. - усмихна се Керел.
- Предполагам, че трябва да минем от другаде?
- Да. - кимна той. - Следвай ме.
Двамата се отдалечиха от скалната тераса и се насочиха към вътрешността на джунгалата.

Анидара и Керел описаха дъга и слязоха в долината, насочвайки се към храма. Бяха доста близо до него, когато от храстите излезе един от надзирателите, който оправяше панталоните си. Явно беше удоволетворявал някоя от естествените си нужди. Керел реагира пръв и използва силата, за да го задуши. Мъртвецът беше малко по едър от Анидара и докато го събличаше джедаят обясни.:
- Най - добрият начин да разберем, какво става е да се смесим с пазачите.
Момичето кимна в знак на съгласие.
- Добре но имаме само една униформа.
В това време се чу глас:
- Побързай глупако.
Анидара и Керел застинаха. Гласът продължи, вече по-близо - Докога ще се мотаеш?
Джедаят се шмугна в храстите и след няколко секунди се върна с трупа на още един от пазачите. Той носеше маска скриваща долната част на лицетому. Нормално, като се има предвид, че му липсваха долната част от носа и горната устна. Джедаят облече дрехите му ( бяха му малко тесни). Разроши косата си така, че да му покрива челото, а отзад я върза на опашчица и се обърна към вече облечената Анидара7
- Готова ли си?
Момичето кимна утвърдително, а Керел си пое и каза:
- Преди да продължим трябва - замълча 3-4 секунди, в които видимо събираше смелост и продължи. -Трябва да ти кажа нещо важно

Докато Керел се занимаваше с другия сит, Анидара се зае с обличането на униформата на мъртвия. Тя й се оказа почти по мярка - съвсем малко по-широка, но това не пречеше. Момичето чувстваше неопределимо желание да се впусне в това приключение. Всяка неизвествост и мистериозност я привличаха като магнит. Но това място тук не й харесваше, имаше прекалено голяма концентрация на Тъмната страна.
- Готова ли си? - попита изведнъж джедая, който вече се беше предрешил като друия сит, който уби.
Анидара кимна.
- Преди да продължим трябва - Керел замълча 3-4 секунди, в които видимо събираше смелост и продължи. -Трябва да ти кажа нещо важно.
Какво ли беше това важно нещо? Анидара нямаше ни най-малка представа, но определено имаше огромно значение за джедая.
- Да? - каза тя подканващо. Любопитство и притеснение беше изписано по лицето й.

Искам да ти кажа - Керел взе лицето на момичето в шепи, наведе се и я целуна по устните, нежно и продължително - Да ти кажа, че те обичам. - Анидара примигна изненадано, а джедаят продължи - Не знам, как стана, обаче се влюбих. Няма да крия, че съм имал много флиртове и че заради това и най-вече заради любопитството ми са били повечето от проблемите ми, но досега никогане съм се влюбвал. Не съм мислил за семейство и деца.
- Привързаността...- промълви Анидара
- Води към тъмната страна- допълни Керел. - Това не е вярно. Никоя емоция не е изцяло зла освен омразата. Любовта обаче е нещо друго. Ако я подтискаме я превръщаме в омраза, най - вече към нас самите. Както и ако се превърне в похот, ревност и чувство за собственост, тогава наистина води до тъмната страна. Обаче, когато е искрена, когато и се отдадем изцяло, тогава е най-добрата защита с-у злото. - Целуна я отново, този път по челото и продължи слагайки дихателната маска на убития сит - Можеше да нямаме друга възможност затова ти го казвам сега.

Цялата ситуация беше прекалено странна и непонятна за Анидара. Тя беше очаквала да чуе всичко друго, дори и че Керел е на страната на ситите, но не и това, което й каза.
- Да вървим. - прошепна тя, когато джедая сложи дихателната маска.
В галавата й се блъскаха различни мисли. От една страна той беше прав, но от друга тя не се чувстваше съвсем запозната със Силата и не можеше да рискува да навлезе в територия, която да я отведе към Тъмната страна. Тъкмо затова, момичето реши да се държи по-резервирано към Керел. Не че искаше да го нарани, просто тя не изпитваше нищо друго освен възхищение към него. А любов? Беше доста рано да се каже. Та тя беше само на 16.
- Ако още веднъж закъснеете за смяна ще ви одера живи! - изсъска един сит, който се приближи към двамата.
По отличителните му знаци личеше, че е по-високо в йерархията от двамата убити сити, чиито униформи Анидара и Керел бяха облекли.
- Няма да се повтори, сър. - каза твърдо Анидара.
Командващия само изсумтя презрително и тръгна. Очевидно те трябваше да го последват. Той вървеше отсечено и бързо преминавайки покрай други сити, които най-безцеремонно ругаеше. Мълчанието около Анидара и Керел обаче беше тягостно.
- Влизайте в храма и този път без мрънканици, че ви преследват ранкори! Би трябвало да се справите с тези домашни любимци. - изкряска сита. - Нали бяха твоите домашни любимци, Войт?! - усмихна се ехидно той към Анидара.
- Именно, защото много ги обичам, затова ги доведох тук, за да сме навсякъде заедно.
Командващия се опита да каже нещо, но не успя и само махна презрително с ръка. Момичето пристъпи напред, а Керел след нея. Двамата бяха влезли в храма! Но всичко това беше прекалено лесно. Може би имаше уловка?
- Е, нямаме избор. - вдигн рамене Анидара и тръгна напред по осветения коридор.

Двамата вървяха няколко минути и достигнаха до голяма зала. В средата се намираше олтар. Дори и преди да беше имало нещо там, вече беше празен. На стената с иероглифи беше изсечен надпис. Беше доста повреден, но си личеше, че е кодексът на ситите. Срещу вратата от която бяха влязли се намираше друга. Двамата се приближиха към нея. Mad

От там започваше друг, много по-къс коридор, водещ надолу. След 20-ина метра имаше друга зала. Бе доста по голяма от предишната и си личеше, че по - голямата част от нея е естествена. Не се виждаше друг изход освен наскоро разкопана дупка а вътре се разхождаха 2 ранкора.
- Мога да повлияя на единия - обади се Керел -, но не и на двата. Та ако имаш идея?
Преди Анидара да успее да отговори се появиха други трима сити. Първите двама бяха червенокожи туйлечки близначки, личеше, че са по-ниско в иерархията а трятия беше човек с бръсната глава и пронизващи червени очи. При видът му в главата на Керел нахлуха спомени...
Ендор, 6 години по-рано. Као Дай, рицар джедай вдигна зеления си меч. Противникът му направи същото. Личеше, че е добре запознат с тъмната страна и е силен физически . Мечовете се срещнаха и тъмния джедай определено имаше предимство. Все пак силата на забрака беше в дипломацията и историята, не във фехтовката. Зад него падауанът му Керел Дакари се биеше със своя противник, а на земята лежаха труповете на други 3ма тъмни джедаи.
Као Дай блокира атаката на съперника си, но той продължи. Забракът се обърка за миг и врагът му го прониза в гърдите. В това време Керел се беше справил с врага си. Убиецът се засмя ехидно, все пак с-у него беше само падауан. Тъмният джедай опита да задуши Керел чрез силата, но той го отблъсна и нападна. Ударите му бяха резки и бързи. Падауанът отбягна един удар и замахна. Лявата ръка на тъмния джедай падна на земята, а на лицето му се появи кървава резка. Той изпсува вулгарно и се хвърли в близката река, а Керел отиде до учителя си, който за съжаление вече беше мъртъв.
- Побързайте идиоти такива - крясна ситът, който ги беше довел. - Лейди Сендбара иска половината корона да бъде намерена до 3 дни. Токсик - първоначално Керел не разбра, че говори на него - отровата да е готова до утре вечер. Джедаят кимна в знак, че е разбрал, ситът се извърна и си тръгна, а петимата останаха сами, ако не се броят ранкорите

Значи прочутият артефакт беше корона или нещо подобно. Съвсем неочаквано за Анидара. Тя си мислеше, че става въпрос за някакъв кристал или може би оръжие. Дори за меча на Нага Садоу. Но естествено това бяха само догадки. А отровата? Тя за какво беше? Тук вече момичето нямаше и напредстава.
- Ей, Войт, миналия път не знам дали използва Силата, но даже не те видях кога изхвърча от тук. Помислих, че си настигнал и надминал скоростта на светлината! - засмя се едната туилек. Сестра й я последва, другия сит също.
Анидара изсумтя презрително в знак на предупреждение, но двете не се отказаха.
- Сигурно ти беше забавно да си играеш на гоненица с прочутите си "домашни любимци". Жалко само, че си помислиха, че си закуската им. - тримата отново изригнаха в смях.
- Защо не пробвате вие да ги опитомите тогава? - попита Керел.
- Наща работа е да ви пазим. Твоята, Токсик, е да направиш отровата, а на Войт да укроти тези животинки. Нямаме работа с ранкорите. - озъби се едната близначка.
Анидара се концентрира. В такива моменти й беше трудно да не допусне гнева до себе си. И този път успя да го прогони.
- Но ако вътре е короната, ще наградят мен. - каза тя. - А вие няма да получите нищо. Всеки може да стои на пост.
Двете туилек и ситът изведнъж спряха да се смеят. Явно взеха навътре думите на момичето.
- И как се опитомяват тези същества? - попита едната любопитно.
- Като ги яхнеш, разбира се. - отвърна без затруднение Анидара.
- Затова ли ги обикаляше толкова?
- Да. Но, когато ги яхваш не трябва да са ядосани. Затова, когато се разяриха избягах. Можеха да ме запомнят по миризмата и да не ми позволят да се приближа повече.
Двете туилек кимнаха разбиращо, а ситът се усмихна мрачно. Анидара не каза нищо повече, а тръгна за ужас на Керел, към дупката и двата ранкора. Тя пристъпваше уверено, сякаш знаеше какво прави. Двете туилек се спогледаха многозначително и изведнъж светлинните им мечове изсъскаха.
- Съжалявам, Войт, но ние ще получим това повишение, не ти. Ако не се махнеш от пътя ни ще се принудени да те убием.
"Ситът" спря изненадан и изгледа трите сита с невярващи очи.
- Но ... - опита се да възрази Анидара.
Двете туилек и приятеля им я изгледаха за последно и пристъпиха в бърлогата на ранкорите.
В началото животните не направиха нищо. Очевидно просто искаха да не бъдат опезпокоявани. Едната близначка се приближи към единия ранкор, а другата към другия. Съществата ги изгледаха предупредително. Момичетата не обърнаха и се опитаха да се покатерят на гърбовете им. Ситът стоеше от страни и от време на време подвикваше нещо окуражително. Но за тяхно нещастие, това не им се отдаде. Двата ранкора бяха изключително ядосани и щом успяха да отхвърлят двете момичета се опитаха да ги нападнат. Те обаче реагираха бързо и започнаха да закачат животните с лазерните си мечове. Анидара и Керел се включиха като всеки се биеше с един ранкор. След десет-минутна борба животните лежаха в агония на земята, а петимата стояха запъхтяни. Не беше лесна битка.
Тогава изведнъж едната близначка се изсмя злобно:
- Победихме ги само ние тримата. Ти, Токсик и Войт, само гледахте от старни.
- Нима смееш да ни обвиняваш в това? - изгледа ги страшно Керел.
Двете туилек и ситът кимнаха и отново вдигнаха лазерните си мечове. Предстоеше нова битка. Поне планът на Анидара беше проработил и се бяха оттървали от ранкорите.

Керел използва силата, за да завърти едната близначка във въздуха. Докато тя се въртеше, й прати мълния и едновремено с това я замери с меча . Туйлечката беше мъртва преди да докосне земята. Джедаят посочи сита с бръснатата глава
- С теб имаме стари сметки за уреждане.
- Нямам представа, какви - отвърна ситът. -Но щом настояваш. И без това отдавна съм ти вдигнал мерника.
И той скочи към Керел, който се отдръпна и контраатакува. В това време оцелялата близначка се насочи към Анидара размахвайки двата си меча.

Керел тъкмо приключи с едната близначка, когато другата се насочи яростно към Анидара. Замахна с двата си червени меча, но срещна светло-синьото острие на момичето.
- Какво по дяволите!? - червената туилек гледаше с недоумение.
- Малка изненада. - подсмихна се Анидара и се завъртя нападайки противничката си от дясно.
Двете продължиха да се бият малко по-далеч от Керел и другия сит. Червената туилек не беше много опитна и изглеждаше доста по-слаба от Анидара. Ударите й бяха несигурни и бавни. Това обнадежди момичето. Тя пристъпи наляво и изненада противничката си с бърз удар спомогнат от Силата. Близначката се чудеше какво става. Очевидно разбираше, че се е захванала с неравностоен противник. Но не беше в ситла на ситите да се отказват. Затова тя се опита да парира удара, но не успя. Отново с помощ на Силата, Анидара изби един от мечовете на туилечката. Тя изсумтя силно и замахна яростно напред. Единственото, което успя да постигне, беше да съдере наметалото на Анидара и да се остави за секунда беззащитна. Именно тази секунда Анидара използва, за да удари противничката си силно в тила. Близначката се строполи на земята. Но не беше в безсъзнание. По лието й се спускаше струйка кръв.
- Това беше краят ти! -извика истерично тя и отново замахна към падуана. Вместо това срещна светло-синьото острие на меча на Анидара.
- Не съм съвсем съгласна. - отвърна мрачно момичето и завъртя ловко меча си.
Този път ударът беше фатален за червената туилек. Тя съвсем беше свалила гарда си, а и нямаше сила да устои на силата на Анидара. Синьото острие изсъска злокобно и опръска пода с кръв. Половината лице на туилечката липсваше, а Анидара гледаше тъжно към трупа.
- Какво направих? - промълви тя. Не й се случваше за първи път да убие някого, но винаги приемаше трудно смъртта, която е причинила.
В това време Керел ...

...Керел отбягна атаката на сита и на свой ред замахна, разрязвайки дрехата му и нанасяйки му плитка рана в гърдите. Двамата продължиха да се сражават. Докато джедаят използваше резки и бързи удари тези на сита бяха мощни и агресивни, но не успяваха да преодолеят защитата му. Ситът започна да се измаря и заедно с това в ума му започна да си пробива път една мисъл относно бойния стил на Керел. Поредният му удар беше блокиран и чак сега осъзна нещо, на което досега не беше обърнал внимание - острието с-у него беше оранжево.
- Какво става тук? Ти не си Токсик.
- Новата ръка удобнали ти е?
- Ти. - ситът се огледа, видя мъртвите туйлек и реши да прибегне до " стратегическо отстъпление ", но Керел направи предно салто и застана м-у него и изхода.
- Както казах имаме стари сметки за уреждане. Оранжевото острие описа плетеница и се заби в сърцето на сита, като преди това отряза ръцете му.
Двамата се приближиха до разкопаната дупка. Тя беше дълбока почити метър, а на дъното й полузарито блестеше нещо. Керел и момичето разровиха земята и го взеха. Оказа се част от диадема.
- Значи това са търсили. - Промълви Анидара.
- Именно - кимна джедаят. Учителят ми разкаваше за Нага Садоу. Казваше, че имал корона, която увеличавала многократно мощта му в силата.
- Тази ли?-Запита момичето.
- Точно така. Не знам, каква точно е силата й, но това парче е безполезно без останалата част. А тя или те или вече е намерена или не е тук.
- Защо си толкова сигурен?
- Защото онзи дето ни вкара тук каза, че Сендбара иска да бъде намерена половината корона. Освен това трябвало да стане до 3 дни, а за отровата и по-малко. Което значи, че времето ги притиска...

- Значи трябва да проверим и двете ти теории? Не може да оставим диадемата в ръцете на ситите. Но от друга страна, ако не са намерили другата част, то тогава къде ли ще е? - Анидара размишляваше на глас.
- Може би Сендбара знае това. - отвърна Керел. Той я познаваше и знаеше, че всяко нейно действие има причина.
- А отровата, за какво им е? - това съвсем убягваше на момичето.
Двамата пристъпиха напред към коридора. Джедаят вдигна парчето към една факла и го рагледа от близо. То беше изключително красиво - покрито със дребни диаменти и кристали.
- Невероятно. - каза Анидара. - Нима нещо толкова красиво може да е и толкова могъщо? ...

- Всичко е възможно ако има желание, време и средства - отвърна Керел. - Само, че много често поне едно от тези неща или не достига или направо липсва.
- А те имат желание, може би и средства, но не и време
- Така е и това ни дава известно предимство. и като стана дума за средства според мен другата част от диадемата ако все още не е намерена се намира някъде зад астероидно поле
- Онова в електронния бележник на родианеца и което не знаем къде е - кимна девойката
- Точно то. при всички случаи трябва да разберем, какво точно са намислили. А за това трябва да се доближа до Сендбара.
- Как ще го направиш ? - попита момичето.
-Ще измисля как. Но сега искам да ти покажа нещо.
Джедаят си пое дъх и...изчезна
Анидара се огледа около себе си.
What a Face

- Къде си ? - промълви тя след няколко минути.
- Зад теб - отговори Керел и се появи сякаш от нищото. - Това е силова маскировка. Срещу дроиди или охранителни с-ми е безполезно, но с-у живи противници може да е много полезно. Само, че не трябва да си ядосана.
Следващите няколко часа преминаха в упражняване на умението. На няколко пъти Керел нарочно ядосваше Анидара.
- Токсик - извика ситът, който ги беше довел. - Лейди Сендбара те вика.
- Ей сега идвам сър - отвърна Керел. - Само няколко минути.
Двамата с Анидара се спогледаха.
- Какво ли иска?- Прошепна момичето.
- Не знам, но онзи става нетърпелив. Запомни ли пътя до кораба?
- Ами...не особено добре
- Вземи - подаде и нещо приличащо на гривна, което излъчваше слаб, но ясен сигнал. - Това е сигналът на йосалмирито. Опитай да изнесеш парчето и да стигнеш до него колкото можеш по-бързо. А ако не дойда до вдруги ден на разсъмване сигурно ще съм мъртъв затова излитай без да се бавиш и имай предвид, че дроидът понякога е доста своенравен.
- Но - опита се да възрази момичето.
- Без но. Разчитам на теб. А сега трябва да тръгвам, че онзи става нетърпелив. Нека живата сила бъде с теб. И още нещо.
?
- Обичам те
Джедаят и сита поеха към изхода от храма.

Анидара се загледа в отдалечаващите се мъже. Това " Обичам те" все още звучеше в главата й и тя съвсем не знаеше какво да прави.
- По-добре да тръгвам. - каза си бодро тя и се насочи към изхода. Преди това обаче се наведе и взе червеният меч на едната туилек. Своя скри в дрехите си така, че да не се вижда. Все пак трябваше да прилича на сит.
Вървеше твърдо и решително. За да успее да се измъкне от лагера на ситите трябваше да ги убеди, че е една от тях, че прилича на тях. Затова трябваше да се постави на мястото на сита, чиято униформа носеше. А това значеше да е надменна и да се държи ужасно и студено с другите.
Анидара стигна до изхода от храма. На вратата стояха все същите пазачи.
- Ей, Войт, да не би любимците ти да са те подгонили пак? - изхилиха се злобно те.
- Не, просто си поиграхме малко, погалих ги по коремчетата и сега си почиват. Затова реших да отида да им взема малко нагарди, когато си поиграем пак.
Пазачите замръзнаха и не казаха нищо. Очевидно нямаше какво да отговорят.
- И аз така си мислех. - засмя се момичето и продължи напред.
Трябваше да се отдалечи бързо от това място. Сега, когато Сендбара не беше сред подчинените си, те се бяха отпуснали и мързелуваха. Очевидно и бдителността им беше почти никаква.
- Какво стана с картите пазак, които ми обеща?
Един забрак се приближи към Анидара.
- Не сега. - отвърна спокойно тя. - Сега трябва да отида до джунглата. Мисля, че видях един тунел, който би заинтересувал лейди Сендбара.
- Чудесно, ще дойда с теб! - усмихна се забракът. - Освен ако не искаш да сложим край на дружбата ни още тук.
Анидара остана да помисли няколко секунди. Ако отидеше със забракът в гората и използваше новото умение, което беше научила, щеше да успее да избяга на сто процента. Но това можеше да застраши Керел. Всички бяха видали как двамата "сити" идват заедно от джунглата и ако Анидара се окажеше предателка, то беше логично и придружителя и да е такъв. Не, по-добре да се разправи със забракът тук, пред всички, за да видят, че той я е предизвикал.
- Дружба? Ти ли ми говориш за дружба след като ме излъга онази вечер. - момичето рискуваше много.
- Но ... как. - забракът заекна. - От къде знаеш?
Странно съвпадение наистина.
- Все още имам очи, приятелче! - отвърна Анидара.
- Значи ме наричаш лъжец?! - изведнъж изкрещя забракът.
Ситите, които си почиваха изведнъж станаха от местата си и започнаха да се приближават към Анидара и забракът. Очевидно обичаха зрелищата, а виждаха, че това тук ще е голямо.
- И измамник също. - се усмихна момичето.
- Тогава ще си платиш! - изсъска забракът и се чу характерния звук на светлинен меч.
Анидара също извади своя меч с червеното острие. Ситите наоколо дори започнаха да залагат кой ще победи и как. Очевидно това щеше да е зрелищно...

Докато вървяха към изхода Керел успя да скрие оранжевия меч в дрехите си.
- Токсик - попита ситът, когато излязоха - къде ти е мечът?
- Счупи се сър - отвърна Керел.
Офицерът го изгледа
- Но пък - продължи джедаят - Онзи навлек и близначките преживяха лека форма на смъртен случай. Те двете лека им пръст бяха отлични любовници.
- Бяха - съгласи се ситът. - Сам ли свърши всичко ?
- Знаете, че когато Войт се занимава с любимците си забравя за останалото.
- Така си е - кимна сита и този път в гласа му се забелязваше уважение. - Ще трябва обаче да се сдобиеш с нов меч.
- Ще се заема по най-бързия начин - обеща Керел
Двамата стигнаха до ниска, но дълга къща. Личеше си, че е добре подържана. Пред вратата стояха двама пазачи.
- Влизай - каза единият и я отвори.
Керел прекрачи прага. Сендбара стоеше с гръб и разглеждаше холограма
- А вече си тук - тя изключи холограмата - как върви с отровата?
Преди младежът да успее да отговори в стаята нахълта един сит
- Лейди Сендбара - Каза той- вече знаем къде е третата част от короната
- Къде - попита Сендбара
- На Ендор.
- Веднага подгответе два кораба. аз лично ще подбера екипажите и ще го направя сега. Ти чакай тук - обърна се тя към Керел и излезе .
- Докато я нямаше джедаят се приближи към холопроекторът. Нещо го тласкаше към него. Подчинявайки се на импулса си джедаят извади изпод дрехите си друг проектор на външен вид абсолютно същият и ги размени. Секунди по-късно Сендбара се върна
- Та на въпроса-каза тя. Какво става с отровата?
- Почити е готова лейди Сендбара - отвърна Керел.- Трябват още няколко изследвания, но най- късно до утре вечер ще съм готов.
- Знаеш, какво те чака ако успееш нали?- Керел - кимна утвърдително. -Но ако се провалиш...-тя не довърши, но мълчанието казваше достатъчно. - Харпот ще те придружи до лабораторията. Няма да излизаш от там докато не свършиш.

ТАЙНИЯТ ХРАМ (продължение на търсенето на младежа 2) Dark_s16

Керел излезе, а вън го чакаше сита, с който беше дошъл. Двамата поеха по пътеката. Пътем минаха покрай Анидара и забрака, които се дуелираха озарявани от залязващото слънце и окуражавани от виковете на зяпачите.