Да откриеш и приемеш себе си ( продължение на Тайния храм )

Побърканото йосалмири навлезе в атмосверата на Ендор. Керел намери удобно място и го приземи. Двамата с Арфор Дисикс излязоха от него и след като го скриха нафлязоха в джунглата. След като изминаха близо километър, от което дроида не беше особено доволен) Джедаят спря и издаде особен звук. Две -три мин. по-късно се появиха група еуоки. Те поздравиха Керел като стар приятел. Той отвърна на поздрава и каза:
- Трябва да говоря с вожда и шамана. Възможно най - бързо.
Групата еуоки поставиха Дисикс в предварително приготвената мрежа и всички се затичаха между дърветата..

...Пух - могъщ еуокски шаман, Хуаранг - вожда на най-голямото племе еуоки и Керел седяха на пода в колибата на шамана, а джедаят обясняваше:
...-и така се отзовах тук. Търся място, вероятно пещера или древен храм в планината, където Пух би се почувствал силен, но не би стъпнал...
Шаманът и вождът се спогледаха и Пух поклати глава :
- Знам за кое място говориш. Бил съм там на младини, той-посочи-Хуаранг -също. Не те съветвам да ходиш там. Знам, че си силен, всъщност ти си най-способният ученик, който съм обучавал, но все пак..
- Нямам избор - поклати глава джедаят.
- Онова момиче - намеси се вождът - стрували си целия този риск?
- Да - отговори без колебание Керел.
Пух въздъхна дълбоко:
-Когато сърцето говори малко неща могат да го заглушат. Ще ти покажа, как да стигнеш до там. - И той се зае да чертае в пръста карта, като същевременнно обясняваше, а Керел слушаше внимателно, от време навреме задаваше въпроси и същевременнно използаше силата, за да запомня по-бързо.
- Разбра ли всичко?- запита шаманът накрая
Керел кимна.
Пух изтри картата.
- Ти си част от племето. Другите племена ще те пропускат безпрепятствено.
- Но - намеси се Хуаранг - само теб. Онова момиче..Анидара нея ше я бавим, колкото можем. Няма да я нараним освен, ако тя не ни принуди. Що се отнася до тези, как ги нарече?
- Сити
- Сити не виждам друг избор освен да се бием с тях. Няма да допуснем до унищожат гората-нашия дом.
Джедаят се изправи
- Благодаря за помощта. А сега трябва да тръгвам. - Той излезе от колибата. Навън Дисикс изсвири жалостиво.
- Ще се върнем обеща Керел и след като увеличи бързината си чрез силата се затича между дърветата. След няколко часа тичане ( далакът му е бил изкаран преди няколко години заради рана от лазерен меч и това му позволява да тича много по- дълго без да се измори) достигна до един фаиърспрай. Сърцето - най-верният ориентир, особено за този, който обича безпогрешно отгатна, че Анидара е била там съвсем скоро. Не повече от час, час и половина. Керел почина 10 минути и отново пое по следите й. ".

Керел изпревари Анидара и тъмния джедай и ги пресрешна.
- Здрасти - каза той. Двамата с Андарел се изгледаха с неприязан. Никога не се бяха разбирали. Като падауани често се конкурираха. В повечето случаи Керел печелеше въпреки измамите на Андерал.
- Здравей - отвърна Анидара.- Знаех си, че ще ме намериш.
- Имам добър компас - отвърна младежът. - Този. - Той взе ръката на момичето и я сложи на сърцето си.
" Виж ти "-ехидно си помисли падналия джедай-" Нещастникът е флюбен. А май и тя не е безразлична към него. Как ли ще се почувства, когато я поведа по пътя на тъмната страна. Може и да ги изправя идин с-у друг в двубой. Да, това ще е прекрасно отмъщение"
През това време Анидара и Керел разговаряха
- Май пак ще вървим заедно - рече момичето
- Може би- отвърна Керел. -Зависи и от него. - Андерал само сви рамене с безразличие, а младежът продължи така, че само тя да го чува
- Преди това трябва да говоря с теб. Някъде по встрани. Много е важно. Не няма да говорим за чувства - сниши глас той, когато момичето леко поруменя - поне не само. Но е важно. И за двама ни Петнадесет минути насаме. - И той замълча изчаквайки отговора й

Андерал се засмя. Двамата го изгледаха странно, но той си замълча. Мразеше да се меси в чужди отношения, но от далеч си личеше, че Анидара се държи добре с джедая, заради доброто си възпитание. А на руменината й имаше просто обяснение - не всеки обича да му говорят за чувства, за които не иска и да чува повече.
- Е, принцеске, аз ще чакам до онова дърво ей там, за да не ви преча! - каза Андирал и се отдалечи бавно.



( П.С. DARTHVERENI, моля те не пиши от мое име и не преиначавай историята. Доста конфузно се получава - изкарваш своя герой непобедим, а моя накакъв пикльо, какъвто не е! Мисля, че и shadow_mist е съгласна ... От къде знаеш дали нейната героиня изпитва нещо към твоя герой? Затова те моля да се ограничиш в наслагването на специфични чувства и отношения на моя герой ( или друг( спрямо твоя. Не е правилно от гледна точка на това, че другия човек може да иска по-различна сюжетна линия, в която не само ти си най-великият
Извинявам се за флууда, но не се съдржах ;] )

Керел заговори :
- Мракът се крие във всеки от нас и от нас зависи дали ще ни завладее. А не можем да се борим с него, ако не знаем, кои сме. Но има две важни подробности. Първата, е че никой не знае изцяло кой е. Просто, защото това е търсене продължаващо цял живот. И второ за да знаем кои сме трябва да питаме и най-вече да слушаме. Да питаме и слушаме сърцето си, не разума. Той е самохвалко и интригант и може да ни излъже, но сърцето винаги казва истината. Затова и любовта е най-добрата защита с-у злото, защото тя идва от сърцето. Тя обаче не може да помогне, ако не се приемем такива, каквито сме или ако не приемем другия, какъвто е. Разбира се и сърцето понякога греши и тогава трябва да слушаме разума. И докато не се изправим пред последствията от избора си не можем да знаем дали е правилен. Но грешките ако изберем разума са повече и по сериозни. Говоря ти от личен опит. Последната такава беше Токсик.
- Токсик ли? - прекъсна го Анидара.
- Да- отвърна Керел.- Преди да го убия нещо ме посъветва да не го правя, но аз не се вслушах. Оказа се, че е бил майстор джедай под прикритие. Имам дневникът му, може да ти го дам ако искаш. А най-сериозната ми подобна грешка... по добре първо виж това - и той включи холокрона, който беше "взел назаем" от Сендбара. Когато записът приключи джедаят продължи:
- Това беше преди малко повече от десет години, когато бях на 15. Тогава с учителят ми бяхме под прикритие в банда занимаваща се с пиратство и робовладелство. Двама души ни помагаха. Единият се казваше Мейн-Дас, а другия не му вярваше. Аз също макар, че нямах никаква логическа причина. Просто предчувсвие. Избрах логиката и сбърках. Бандата вече я няма между другото лично се погрижих за Мейн-Дас, но заради това, че не послушах сърцето си едно семейство беше разпиляно, а имаше и други невинни жертви. След няколко месеца намерих помощника ни. За съпругата му обаче и досега не знам нищо. Той ми беше показал нейна холограма с бебе и чак сега открих, че е била сестрата на майстор Сендбара. Не отрих нищо и за дъщеря им. Знам само, че ако е жива сега би била на 16. Той сега е на Набу. Това освен че наистина исках и още искам да ти помогна беше причината да ти предложа да отидем там. Помислих, че може той да е баща ти.
Останаха само още 2 неща. Едното е съвет. Стой по- далеч от Андерал и ако решиш да вървиш сама, когато стигнеш до планите тръгни на изток.
И накрая помни, че каквото и да стане няма да спра да те обичам. Нито пък ще те обичам по - малко от сега.
А сега трябва да решим дали ще вървим заедно . Изборът е изцяло твой. - Той се отдръпна няколко крачки в страни от момичето оставяйки я да реши.


P.S. Darth Anderal не съм искал да изкарам героя ти пикльо. Просто от описанието му останах с впечатление, че обича винаги да печели. А и исках да вкарам малко допълнително напрежение. В смисъл могат ли двама души, които не се разбират и които доста си приличат - и двамата умни, способни, авантюристично настроени и чувство за индивидуалност. Пренебрегващи правилата заради принципите си да работят заедно ако се наложи. Що се отнася до чувства визирах тези на моя герой. И не помня за разлика от теб да съм писал ( всъщнос писах в горния си пост но го изтрих) нещо за чувствата на Анидара. Все пак не знам дали изпитва към героят ми нещо повече от възхищение и приятелство. Но и тя ( става дума за героинята) не е съвсем наясно. Съдя за това от постове на Shadow_мist. Но и ти също не знаеш и затова ще те помоля да не критикуваш някого за неща, които и ти пишеш.
Ако е станало някакво недоразумение или неволно съм засегнал някого извинявам се и на двамата. И нека друг път използваме лични съобщения за тези неща.
P.P.S. И аз не се сдържах.

Керел пое ръката на момичето:
- Не знам дали мога да ти бъда само приятел-каза той, но ще опитам. Това е единственото, което мога да ти обещая. Но ще продължа да се надявам. Да се надявам, че ще осъзнаеш, че грешиш относно любовта. Че някой ден ще отвърнеш на чувствата ми, защото, пак ще ти повторя, мойте никога няма да се променят. А дори и да обикнеш някой друг пак ще съм доволен. Стига ти да си щастлива. Но сега сме ной-добри приятели, поне аз те смятам за такава и се радвам за това. Що се отнася до страданието за мен то, както и смъртта е част от живота и може да ни направи, както по-лоши, така и по-добри.
Той е прав - смени темата джедаят. - По - добре да се махаме от тук. - И тримата отново поеха между дърветата.

- Короната - обади се Керел след няколко минути - със сигурност е някъде в планината и то в тази част, която е по-близо до нас. А това донякъде ни улеснява. Но къде точно е?....-Той вдигна рамене и замълча. Благодарение на картата на Пух имаше доста точна представа къде да я търси, но не искаше Андерал да знае. Надяваше се, че Анидара е разбрала подсказката му : " Когато стигнеш до планината тръгни на изток"
- Ситите май ни настигат - обади се той след малко.

Срещу Керел се изправиха трима сити. Двама от тях бяха въоръжени със светлинни мечове, а третия носеше вибро сабя. От бойните им стойки си личеше, че само един от лазерните мечове има опит в реална битка, а другите са аматьори. Керел би предпочел да беше обратното. Провесионалистите поне са предсказуеми в повечето случаи. Затова и той в началото на битките често се преструваше на невежа. Разбирасе можеше с тези двамата да е така. Ситите се разделиха опитвайки да го нападнат от пред и от двете му страни.

Тримата сити бавно се приближаваха към Керел. Този с вибро сабята му идваше отдясно, единият от въоръжените с лазерен меч- този, който имаше опит в битките - отляво. А за третия, който беше келдорец оставаше фронталната атака. Джедаят нападна " майстора " , но в последния момент скочи към келдора. Оранжевото острие отсече китките му. С едно завъртане Керел му мина отзад и го блъсна есновремено с ръце и силата към сита с вибро сабята. Той не успя да реагира навреме и келдорът се наниза на острието. В това време третият сит замахна. Керел отскочи назад, но при скока загуби равновесие и падна. Веднага направи кълбо назад и се изправи. Двамата оцелели сити го нападнаха-този път и двамата отпред

Керел запрати светкавица по сита с лазерния меч, но той създаде енергиен щит около себе си. Джедаят увеличи бързината си чрез силата и нападна. Противниците му се оказаха доста добри фехтовачи и в допълнение онзи с лазерния меч беше порядъчно надарен в силата. По едно време Керел видя възможност и изрита противника си с вибро сабята в слабините. Той падна на колене за момент забравил всичко около себе си. Младежът отстъпи крачка назад и всрани и затананика ( фалшиво) една песничка, която пееха децата на Набу. Ситът с лазерния меч го вдигна над главата си и замахна. Атаката му изтласка Керел към едно дърво допирайки гърба му в него. Следващия удар на сита натисна меча на Керел към лицето му. Джедаят изключи меча и веднага го включи отново. Странния ход обърка сита и острието се заби в гърлото му. Керел се отправи към последния си противник, продължавайки да си тананика и същевремено се огледа, за да види как се справят спътниците му.

От пръстите на Анидара изкочи светкавица, която повали противниците й. Керел изцъка възхитено. Досега не беше виждал заслепяване в действие. Трябваше да се справи обаче със своя противник. Джедаят хвърли меча си. Острието преряза един клон, който се стовари върху сита и го повали в безсъзнание. Керел се огледа отново. От пръв поглед си личеше, че Андарел няма проблеми с противниците си и джедаят реши да види раната на момичето.

Керел прокара пръсти по раната на Анидара. Силата мина през него и след секунди на мястото на резката се беше образувала коричка.
- Благодаря - усмихна се момичето.
- За нищо - отвърна джедаят. Извади жълти цветчета и и ги подаде - Накисни ги в гореща вода и с отварата промий рана ако се наложи. В никакъв случай не пий.!
Момичето кимна разбиращо. Тъкмо тогава Андарел се справи с последния си противник и се обърна към тях:
- Сега остана този да се свести и ще ни каже каквото ни тябва