Да откриеш и приемеш себе си ( продължение на Тайния храм )

Анидара беше много благодарна за грижите на Керел. За нея той беше незаменим приятел, на когото може винаги да разчита за всичко. А, Андерал ... е, него все още не го познаваше, но бойните му техники определено я бяха впечатлили. Доста беше рисковано и смело да експериментираш със Силата, а той беше заложил живота си на карта за една своя импровицация.
- Сигурен ли си, че ще проговори? - Анидара изгледа любопитно офицерът. Не предполагаше, че от страх хората могат да предадат идеалите и принципите си ...

Всеки се страхува от нещо - повдигна рамене Керел. - А от страх или алчност човек е способен на какво ли не. - Помълча няколко секунди и измърмори,- както и от още нещо, което при достатъчно невежество може да се обърка с алчност.- След това се зае да проверява сита ударен от падналия клон. Врата му беше счупен. Един от противниците на Анидара също беше мъртъв, а другите само припаднали.

Padawan Брой мнения : 31 Join date : 20.06.2008

Андерал следеше разговора между момичето и джедая безучастно. Не обичаше да общува много-много с хората и говореше само, когато сметне за нужно. Сега просто смяташе, че няма какво да коментира и се приближи до офицера. Седна на земята до него и се вгледа в лицето му. То беше изкривено в гримаса на ужас, но тъмния джедай можеше да заложи живота си, че тази гримаса ще стане още-по страховита, когато офицерът се събуди. Тази мисъл го развесели и устните му се разтеглиха в тънка усмивка.
- Спяща красавице, време е да ставаш! - той побутна лежащият мъж.
Офицерът не реагира. Андерал го огледа още веднъж и този път му удари една плесница през лицето. Този път мъжът се стресна и се събуди. За жалост обаче нямаше сили да се изправи.
- Какво искате от мен? - изписка нервно той.
- Успокой се. - Андерал гледаше офицерът право в очите. Сините му очи като че ли пронизваха горкия нещастник.
- Пощадете ме и ще ви кажа всичко! - изкрещя в пристъп на истерия мъжът.
Андерал се отегчаваше, най-мразеше моментите, когато го молят за милост.
- Казах да се успокоиш. - каза Андерал още веднъж по-твърдо.
Мъжът изведнъж спря да шава насам-натам и остана неподвижен. Очевидно се успокои и просто зачака да го запитат нещо.
- Имам неустоим чар. - засмя се тъмния джедай и стана от земята. Беше доста убдителен, когато поиска, а в комбинация със Силата никойъ не можеше да му откаже нищо. - Ваш е. - тъмния джедай се обърна към Керел и Анидара. - А и ... - Андерал се надвеси над офицерът и сложи пръсти на устните си. - Те ще ти покажат милост, благодари се, че не бях сам! - мъжът се отдалечи малко оставяйки Керел и Анидара да питат каквото пожелаят.

-Дамите са спредимство - направи жест с ръка Керел.

В същото време на около 20-на километра от тях се намираше друга група сити
- Извинете лейди Сендбара - говореше Харпот. - но защо не продължим? Ако онези тримата се доберат до парчето преди нас?..
- Търпение помошнико първо ще ги следим отдалече. Искам да разберем слабите им места. А засега знаем само това на Дакари и на момичето, но не и на Андерал ( при последното име Харпот се изплю ).
- Лейди Сендбара - попита той след малко-. Откъде познавате онзи, който беше на ЯвинІV? И какви са слабите им мяста?
- Беше падауан на моя падауан - отвърна Сенддбара. А за слабото му място, прекалено е импулсивен. Води се от сърцето, а не от разума и често действа без да мисли. В момичето пък има и гняв и страх..

В това време Анидара разпитваше пленения офицер..

оф топик: ЕДно уточнение, което трябваше да направя по-рано, но забравих.: Прототипи на Сендбара са Атрис и най -вече Крея от играта KOTOR 2.

Анидара се приближи до офицерът на земята. Той лежеше и изглеждаше изключително жалък. Това предизвика състрадание в момичето и тя клекна до него.
- Кой те изпрати?
Не последва отговор. Момичето го изгледа натъжено, не искаше да прилага сила, за да го накара да проговори.
- Кой те изпрати? - попита тя отново.
Отново мълчание. От другата страна на поляната Андерал се изкашля многозначително. Офицерът изтръпна и стисна очи.
- Спокойно, аз няма да ти сторя нищо. - момичето извади манерката си с вода и я отвори.
Ситът започна да се дърпа мислейки си, че тя ще му даде отрова. Само че нямаше сили да се съпротивлява и Анидара повдигна главата му давайки му да пийне от манерката. Когато мъжът усети приятния вкус на водата се отпусна и отпи доста огромна глътка. Момичето прибра манерката си и постави офицерът отново да легне. Тя му се усмихна печално и го попита :
- Кой те изпрати.
Мъжът се почуди какво да направи, но видя, че тя няма да му направи нищо лошо. Нещо в очите на момичето го караше да й се довери без да се страхува от последствията.
- Сендбара.
Анидара кимна. Тя предполагаше същото.
- Защо?
Мъжът преглътна.
- За да ви следим, но аз бях жаден за признание и реших да ви нападна. Не знаех, че тъмнияj джедай е с вас.
- Къде е лагерът ви тук?
- Десетки километри западно от тук.
- Ходили ли сте в планините?
- Не, но имахме заповед да изпратим разузнавателна група. - мъжът се закашля.
- В коя част по-точно?
Офицерът понижи глас и повика с жест момичето към себе си. Тя се наведе и той прошепна на ухото й :
- На изток от тук има пещера, която води към сърцето на планината. - той се закашля . - Прощаваш ли ми?
Въпросът му стресна момичето.
- За какво? - попита тя очудена.
- Че се подведох към Тъмната страна? Сега, когато ти ми показваш доброта, виждам че през цялото време съм грешал в преставите си и затова толкова много се страхуlах от смъртта. Може би, защото ме беше страх да не призная пред себе си, че мога да съм добър.
Анидара се усмихна и хвана ръката на мъжа.
- Няма за какво да ти простя, ти сам си простил, което е най-важното.
- Сега вече не ме е страх! - каза доволен той и затвори очи.
Беше издъхнал, но в последните си мигове беше минал отново към светлината и се беше слял в едно със Силата.

Офтопик : И аз си представях Сендбара точно като Крея ... lol!

- Смъртта никога не е приятна - тъжно промълви Керел. - Дори да е необходима. Но той умря достойно и сега е едно със силата. Анидара кимна в знак на съгласие.
В това време двамата припаднали сити се размърдаха.. sunny

Padawan Брой мнения : 31 Join date : 20.06.2008

Андерал се вгледа в Анидара. Ако беше на нейно място не би губил време с толкова доброта спрямо офицера. Все пак преди да умре и да "разбере" грешката си, тъмният джедай го беше виждал как собственоръчно обезглавява дете за удоволствие или избива цели семейства, ей така безпричинно. Беше хубаво, че се е слял в едно със Силата, но беше нечестно спрямо всички хора, които са загинали заради жаждатата му за кръв. Той не беше понесъл никакво наказание за делата си и това подразни Андерал. Мъжат се беше надявал, че офицерът ще умре от жажда, глад или разкъсан от зверовете в тази джунгла. Все пак онези невинни жертви трябваше да бъдат отмъстени. Именно затова, тъмният джедай не искаше да се завърне към Светлата страна, беше извършил прекалено много неща, които тежаха на съвестта му, прекалено много кръв и смърт, които го държаха отговорен за изборите му. Но той не съжаляваше, предопочиташе да направи каквото е нужно и да не получи нищо в отплата.
- Не виждам закъде се събуждате!
Той се приближи до двамата сити и им се усмихна едва-едва.
- Все още не е време за ставане!
Челвеното му острие отново изсъска и със светкавична бързина обезглави двамата "събуждащи се". След добротата, която беше показала Анидара, това си беше доста грубо връщане към реалността. Без да каже нищо друго по въпроса, тъмният джедай се загледа в далечината. Усещаше присъствието й тук, знаеше, че тя е наблизо. Беше се опитала да стане негова учителка и да създаде връзка между тях, но Андерал не беше позволил. Въпреки всичко усещаше присъствието като някакъв шепот в Силата.
Мъжът се обърна към джедаят и момичето и попита кратко :
- Какво каза онзи?

- Освен това, че майстор Сендбара го е пратила да ни шпионира, нищо важно - отвърна Керел.- Но май и тя не знае къде да търси парчето от короната. Доколкото я познавам сигурно иска ние да я заведем. - Погледна нагоре - До залез слънце остава около час, нека изминем още малко път.

В това време голяма група еуоки се беше изправила пред Сендбара и придружителите й
- Вървете си - каза жената. - Не е нужно да пострадате.
Хуаранг поклати глава
- Това е нашата гора, нашия дом. Вие ще си тръгнете!
Сендбара включи мечовете си
- Не взимайте пленници - нареди тя на другите сити и битката започна.

----
оф топик: Керел не е чул разговора м-у Анидара и офицера, но от еуоките знае за пещерата и познава методите на Сендбара. Преди стана дума за слаби места нейното е, че почити никога не импровизира. Не, че не може, просто не иска. Винаги има поне един резервен план, като изпипва всичко в детайли и очаква същото и от другите. Владее Макаши, Атаро( била е падауан на Йода) Чий Шо и Соресу, като набляга на първите 2 стила. Тя е учила Керел на Терас Каси. От силовите умения може да използва: силов скок, телекинеза, умствен контрол, лечение, задушаване, абсорбиращ щит, силова вълна и разрушаване на дроиди. Освен това може да използва бойна медитация и вероятно мълнии

Анидара извърна поглед в момента, н който Андерал отне живота на двамата сити. Не одобряваше методите му, но те определено бяха резултатни.
- Тогава да тръгваме. - кимна тя.
- Накъде? - изведнъж се поинтересува тъмният джедай.
- Накъдето ни води Силата. - отвърна Анидара и премина покрай него.
Това беше ясен знак, че той трябва да я следва ако иска да остане с нея и Керел.
Значи изток. Момичето вървеше уверено напред. Мисълта, че баща й може да е жив я изпълваше с противоречиви чувства. Ами ако той не искаше да я приеме? Ако се окажеше доста по-различен от колкото си го представя? Не, тя трябваше да намери себе си, а после да го види и да застане гордо пред него като човека, който всъщност е.
Малката групичка вървя до залез слънце, когато джунглата започна да се изпълва с непрогледен мрак хвърлян от дърветата. Керел и Андерал мълчаха през повечето време, но накрая на двамата се падна честта да намерят място за нощуване. А такова намериха лесно. Една малка пещера, която ги предпазваше в гръб, прикрита от водопад беше подслонът им за през ноща. Анидара беше доволна от мястото, защото им позволяваше да се измъкнат бързо ако трябва, предпазваше ги от дъжда, а до себе си имаха и прясна вода. Когато се настаниха удобно в пещерата момичето проговори първа от няколко часа насам:
- Е, кой ще поеме първият пост след като заспим?

Пух удари с жезъла си земята. Двама от ситите бяха подхвърлени нагоре след, което се стовариха обратно долу и не мръднаха. Мечът на Сендбара се удари в жезъла. Шаманът обаче не успя да се справи с втората атака и лявата му ръка беше отсечена. Хуаранг видя ставащото и извика на еуокски:
- Изтегляйте се!
Ситите тръгнаха да ги преследват, но Сендбара ги спря. Бяха дали 3ма убити и 4ма ранени. Единият не можеше да бъде спасен и помошникът й го довърши.
- Да тръгваме - изкомандва тя и ситите потеглиха оставяйки 20-на трупа след себе си...
Час по - късно в една пещера Анидара попита:
- Кой ще поеме първата смяна след като заспим?
Преди някой да от говори от комлинка на Керел се разнесоха поредица пиукания.
- Съобщения ли? Прати ги! На дисплея на китката му се изписа текст. Първото съобщение не му допадна. Поне второто го накара да се усмихне. Джедаят изключи устройството и се обърна към спътниците си:
- Аз ще съм пръв.
( оф топик: В РП-то на Явин съм сложил снимки на Сендбара. На първата страница е преди 10години, а на втората - сега)

Какви ли бяха тези съобщения? По лицето на Керел се изписаха няколко различни емоции - на недоволство и на задоволство. Момичето нямаше никаква представа за какво става дума. Но нямаше и да попита. Щом джедаят не беше сметнал за нужно да споделя, значи не трябваше.
- Аз поемам поста след джедая. - каза неочаквано тъмният джедай.
Анидара седна на пода на пещерата и се замисли. След около няколко часа, когато всички заспяха Керел щеше да е на пост. След това Андерал, а накрая тя. Или поне така се бяха разбрали. До тогава щеше да размишлява над всичко случило се досега и да се опитва да си отговори на някои важни въпроси.
- Е, докато легнем да спим има още много време. Всички ли смятате да мълчите? - попита тя Керел и Андерал, към които беше отправен въпросът.
Двамата очевидно не се понасяха много, но пък поне не се хващаха за гушите при всяко действие или дума на другия. Въпреки сравнително мирното им държание сред тримата беше настъпило неловко мълчание, което не се харесваше на момичето.

- Всъщност - усмихна се Керел - май трябва да почерпя. Човек не става чичо всеки ден.
- Честито - обади се Андерал. Момичето също го поздрави.
Керел седна до Анидара и след няколко минути мълчание проговори:
- Ние сме 6 деца, три момчета и три момичета. Аз съм четвърто и съответно най-малъкия. Мара е на трийсет и три. Интересно, че и двамата можем да използваме силата, а точно с нея сме си най - чужди. Тя мисли, че джедая не трябва да се обвързва и съответно трябва да общува възможно по-малко със семейството си. А моето мнение вече го знаеш... Преди четири години заради подобно мислене стана тъмна джедайка. И сега опираме до другото съобщение - тук повиши глас, за да може и Андерал да чува. Наскоро се е заинтересувала от Нага Садоу.
- Това значи ли, че може и тя да дойде? - попита Анидара.
- Не знам - отвърна джедаят. Тя е могъща в силата и голям инат, обаче с меча не я бива особено. Освен това е повече градско чедо. - Керел млъкна и след малко попита:
- Няма ли да вечеряме?

Padawan Брой мнения : 31 Join date : 20.06.2008

Андерал съвсем случайно бе чул думите на Керел. Когато той спомена сестра си – Мара, тъмният джедай за малко да не получи удар. Той я познаваше, при това много добре. Двамата не веднъж имаха общи мисии и тя се бе доказала като изключително способна в Силата. Единственият й недостатък бе, че не се подаваше на чара му, но все пак и този пропуск все някога можеше да се навакса.
- Значи може да дойде … - Андерал изрази на глас мислите си.
- Ти да не я познаваш? – попита изненадващо джедаят.
- А, не. Само съм я засичал понякога. Нищо повече. – усмихна се в отговор тъмният. – Но, наистина какво смятате да вечеряме? Предполагам, че Анидара ще се заеме с тази част …

Анидара изгледа невярващо Андерал. Какво пък си мислеше той?! Че тя, щом като е жена трябва да се грижи за храната ?! Доста остарели разбирания ...
- Не. Всъщност ти ще имаш щастието да свършиш тази работа! - усмихна се тя невинно. - Аз си нямам представа от готвене.
Керел се изкиска. Беше невъзможно да сдържа смеха си при мисълта, че тъмният джедай ще им готви. Просто беше невероятно смешно. Анидара пък запази самообладание и съвсем леко сръга джедаят с лакът - сигурен знак да спре. Той я послуша и отново стана сериозен. Но при вида на изумения Андерал го напуши смях и той реши да се поразходи до другия край на пещерата.
- Е? Какво ще вечеряма? - попита този път Анидара.

- Аз ще сготвя - ухили се Керел. - Само дето съм малко злояд та ако някой от вас обича например солено или горчиво ще трябва да се примири с липсата. - И джедаят се зае с готвенето. Имаха месо, ендорски гъби, плодове, отново местни. Керел измайстори нещо като скара, сложи гъбите и половината от месото, поръси ги с билки и запали огън. От време на време обръщаше месото и след около час вечерята беше готова.
- Да ви е сладко - обърна се джедаят към спътниците си.

Вечерята беше наистина вкусна. Анидара не беше яла нещо по-добро от доста време насам.
- Наистана е превъзходно! - усмихна се тя на Керел.
В отговор също получи усмивка. Андерал, както винаги замислен, просто кимна към джедаят.
- Сега, какво ще правим с третото парче? Имам предвид дори да го вземем Сендбара ще ни преследва, докато го вземе. Пък и нали сме тук да спасим Хан Соло.
Анидара беше забравила за минути въпроса спрямо собствения си произход, но това й се отразяваше добре. Когато беше заета с някаква мисия се съсредоточаваше в нея и забравяше проблемите си. Момичето бе благодарно за това. Просто кошмарите й я преследваха от толкова много време, че малко спокойствие й беше добре дошло.

- За Сендбара имаш право - замислено отвърна Керел -, но пък не можем да оставим парчето да падне в ръцете й. Може би в храма, ще знаят, какво да правят с него? Или да опитаме да го унищожим?
Що се отнася до Хан Соло няма как да го спасим ако не знаем къде е. Предупредил съм всичките си информатори да ми съобщят незабавно, ако разберат нещо, но засега няма резултат. Може би Мей и Анакин да имат повече успех. - Изведнъж спря и се огледа. Нещо сякаш го беше разтревожило.
- Какво има? - попита Анидара.
- Усетих нещо. Присъствие в Силата - отвърна джедаят. Тъмния изглежда съшо бе доловил нещо

Няколко минути по-рано, малък кораб кацна на една полянка. От него излезе фигура и свали качулката на робата си. Беше млада жена с къса руса коса. На колана й се виждаше лазерен меч. Тя постоя малко, оглеждайки тъмната джунгла и отново се прибра в кораба, затваряйки люка.

Анидара се нацупи. Явно Керел я подценяваше. Тя също бе усетила някакъв шепот в Силата, който не предвещаваше нищо хубаво. Момичето не отвърна нищо на думите на джедаят, а се отправи към дъното на пещерата. Само след секунди вече беше легнала на твърдия камък и се бе увила с наметалото си.
- Какво правиш? - попита я Керел невярващо.
- Спя. - отвърна тя.
- Току-що казах, че може да имаме проблем. - каза той невярващо.
Тъмният джедай не вярваше на ушите и очите си. Та това си беше съвсем детско държание, при това без никаква причина.
- И аз с какво мога да помогна? - попита тя безразлично.
Двамата мъже се размърдаха сконфузено. Не бяха очаквали подобна реакция.
- Така си и мислех! - каза тя троснато и се зави през глава. - Сега ви моля да ме оставите да спя!

- Лека нощ - измърмори Керел. След няколко секунди отново промърмори - Деца... - и пак се умълча. Малко по-късно и Андерал легна да спи, а джедаят остана да пази. Смяната му премина спокойно, ако не се брои ръмженето и ревовете на зверовете отвън в гората. Когато му дойде времето Керел събуди Андерал и на свой ред си легна.

Padawan Брой мнения : 31 Join date : 20.06.2008

Когато дойде ред на Андерал да стои на пост, той беше напълно отпочинал, макар че не беше спал повече от три часа. Тъмният джедай се беше научил да спи по малко, но да му е напълно достатъчно. Андерал седна близо до входа на пещерата и започна да прехвърля наум възможностите, заради които са усетили раздвижването в Силата. Той имаше няколко предположения, но нищо повече. Все пак източникът беше далеч. Не можеше да е Сендбара, Андерал можеше да я разпознае безгрешно. Не, тук ставаше въпрос за нещо съвсем различно. Мъжът се вгледа в тъмнината. Очите му бяха привикнали и той различаваше силуетите на дърветата, на приближаващи животни, които щом подушеха миризмата на хора и огън и побягваха надалеч. Тъмният джедай стоя доста време загледан напред. Заля го порой от спомени, но той ги изтласка и просто остави съзнанието си празно. Това бе упражнение, което беше научил от Ди Нен преди доста време.
Времето на Андерал да стои на пост изтече и той се насочи към спящата Анидара. Бутна я съвсем леко, но тя не реагира. Този път я разтръска по-силно и тя сънено му се тросна:
- Какво искаш?
- Твой ред е да пазиш. - отвърна простичко той.
Тя сбърчи нос от недоволство, че е прекъснал съня й, но все пак стана и се насочи към изхода на пещерата ....

Анидара беше в лошо настроение. Всъщност, когато си бе легнала въобще не бе заспала, а бе стояла будна ядосвайки се. Едва преди половин час, когато Андерал беше на пост беше задрямала и сего той я беше събудил. Момичето се чувстваше ужасно - сърдита и недоспала тя се просна на пода на пещерата и се втренчи в мрака.
- Ще видим кои са децата тук! - мърмореше си тя.
Надалеч в джунглата се чуваха ревове на различни зверове и животни, но това не притусняваше момичето. Анидара чоплеше един камък и се взираше в тъмнината. Някъде се чу агонизиращ вик на нечия плячка, а после победоносен рев на победителя.
"Така е и в живота ... по-силният печели" - помисли си момичето. Изведнъж чу нещо необичайно. Животните пристъпваха тежко и не се приближаваха до пещерата, освен, когато пият вода, но сега това се приближаваше към водната завеса. Анидара понечи да стане да събуди Керел и Андерал, но се сети как джедаят я беше подценил по-рано тази вечери и остана втренчена на мястото си. Щеше да му покаже, че е много способна.
След минута близките храсти се размърдаха и от там излезе една закачулена фигура. При вида й Анидара потрепери. Нещо й подсказа, че би направила по-добре ако събуди двамата джедаи, но тя не го направи. Инат може би. Само след секунди непознатият извади светлинният си меч и той изсъска предупредително.
- Значи това сме усетили! - прошепна момичето.
Фигурата започна да се приближава към входа на пещерата съвсем бавно. Стъпваше тихо и внимателно. Анидара се сви в една ниша до входа и зачака. След минута непознатият стигна до входа и надникна предпазливо. Сега беше моментът момичето да действа. Падауанът извади своят светлинен меч и нападна внезапно новопявилият се. Синьото острие на момичето срещна червеният енергиен лъч на другия меч. Звукът от сблъсъкът обаче събуди Керел и Андерал, които веднага скочиха от местата си с извадени светлинни мечове. Почти едновременно оранжавото острие на Дакари и червеното на Андерал осветиха иначе тъмната пещера ...

Закачулената фигура отблъсна Анидара с помощта на силата, но от сблъсъка качулката се отметна. Керел и Андерал се вторачиха в русокосата.
- Гледай ти - проговори джедаят - ти посред нощ в джунглата. И сама.
- Щом силата ти служи всичко е възможно - отвърна русата. Ами вие двамата, как така сте заедно? Нали не се разбирате?
- Така се случи - отвърна Керел. Не бих казал, че се радвам да видя и теб.
- Аз също - отвърна блондинката. И както сам отбеляза, не ми допада това място. Но май всички сме тук за едно и също? Короната обаче ще е моя! Махнете се от пътя ми!
- Не мисля така - засмя се Керел -, како!

Анидара стоеше на мястото, където я беше отпратила русата. Приликата й с брат й беше очевидна, а това, че искашие короната повече от съмнително.
"Мислех си, че това е тайна мисия, пък то всеки знае за нея" - момичето се изправи бавно все още държейки меча си в ръка.
- Ето, че сега сме едно голямо и щастливо семейство. - изсумтя Анидара.

Padawan Брой мнения : 31 Join date : 20.06.2008

Андерал огледа русата жена. Навяваше му спомени от отминали мисии. Също и спомени, че чарът му все пак не е толкова неустоим.
- Всъщност с брат ти много се разбираме. - пристъпи напред тъмният джедай. - За разлика от теб е разбран тип.
Русата го изгледа на кръв. Андерал се усмихна невинно.
- Що се отнася до короната ... - тъмният прехвърли меча си в другата си ръка. - Нима ситите са ти я оставили в наследство?!
Жената започваше да губи търпение.
- За всеки случай не са я оставили на теб! - процеди през зъби тя.
Андерал погледна Керел и се разбраха с един поглед. Никой не искаше да наранява жената, от една страна беше сестра на Дакари, а от друга стара позната на тъмният джедай. Можеше да им помогне с информация. Анидара стоеше зад тях.
- Така си е. - кимна Андерал. - Но пък аз си я заплюх първи! - изсмя се той и скочи напред.
Естествено ударът беше подвеждащ и жената се хвана. Керел използва Силата и я отблъсна назад. Преди да се усети, Андерал използва задушаване и я изидгна във въздуха. Все пак двамата с джедая бяха доста по-силни от нея, макар че ако не беше изненадана, мара сигурно би могла да се защити. Тъмният я държа така няколко секунди и накрая я пусна на земята. Керел се приближи и взе меча й.
- Ето сега ще можем да говори цивилизовано. - кимна Андерал и се насочи към вътрешността на пещерата.
Братът помогна на сестра си да се изправи, а тя се държеше за врата си. Вече виждаше, че няма смисъл да се съпротивлява, затова вървеше доброволно.

Малко по - рано
- Още не - с усмивка отвърна Керел. Но идеята много ми харесва ( вече напълно сериозно)
Мара го изгледа, после прехвърли поглед към момичето.
- Вкусът ти се е влошил - отбеляза ехидно тъмната джедайка. Между другото тя кой номер е?
Брат й се намръщи. Вярно, че беше имал доста флиртове, което ведтъж или дваж му бе докарало мъмрене от джедайския съвет. Но откакто беше срещнал Анидара всичко това бе останало в миналото.
- Не, че е твоя работа, но последната - отвърна той. - А сега защо не си тръгнеш?
- Разбира се - отвърна Мара. - Но с короната. - И тя зае бойна стойка...