Да откриеш и приемеш себе си ( продължение на Тайния храм )

Анидара погледна Керел. Не беше сигурна дали може да се довери на Андерал. Въпреки че не им беше сторил нищо лошо и беше показал, че може да му се има доверие, той все пак беше тъмен джедай.
- Ами всъщност тръгна от много далеч. Търсихме един човек и следите ни доведоха до извода, че се събира короната с някаква цел.
Тъмният джедай я изгледа подозрително. Момичето не каза нищо повече, а кимна към Керел.
- Ако има нещо, което съм пропуснала той ще добави.
Тя огледа близката полянка. Изглеждаше изключително добра за нощуване.

Керел се облегна на едно дърво.
- Общо взето тя каза почити всичко. Преди няколко дни изпълнявахме мисия на Мустафар, тогава се запознахме. Там се сбъскахме с Гривъс, а един от подчинените му беше познат, който се оказа, че е учен на техники с лазерен меч от Сендбара.
- Дайте да съберем дърва за огън. - Джедаят се отдели от дървото и се наведе да вземе един сух клон.

Анидара също посегна към един клон, но после се сети нещо.
- Мога ли да дам едно предложение?
Керел се надигна и я изгледа любопитно :
- Кажи.
Момичето се усмихна загадъчно и посочи дървото в ръката му :
- Ако запалим огън, пушекът ще ни издаде. - тя направи кратка пауза. - Но това не ни пречи, нали?
Андерал се замисли, а Керел кимна в знак да обясни.
- Ами ако запалим огънят някъде далеч от тук? Ще отидат там и там ще видят изоставен лагер, където няма никой. Хем ще спечелим време, хем ще поядосаме Мара и Сендбара, че са се подвели така.
Двамата джедаи се спогледаха. Идеята беше интересна.
- Сега ако сте съгласни трябва да решим кой ще отиде да запали огъня?

- Идеята ти не е лоша - рече Керел. Проблема е, че огъня ще ни трябва, заради зверовете. Освен ако - погледна нагоре, а другите проследиха погледа му. - Надявам се, че можете да спите по дърветата.
Та според мен имаме три варианта: 1-во - идеята на Анидара и евентуално се катерим на някое дърво. 2-ро. палим огъня тук и се надяваме Сендбара и Мара да не ни посетят. И 3-то да запалим два огъня - един тук и един по - далеч...

Андара погледна към дърветата отмятайки един кичур коса от лицето си. Не беше сигурна дали ще може да спи там горе, но определено можеше да медитира. И трите предложения на Керел бяха достатъчно логични, но всяко си имаше своите недостатъци. Момичето свали поглед от короните на дърветата и направи няколко крачки към джедая :
- Ако запалим огън и се надяваме да не ни забележат рискуваме много. Ако пък запалим два огъня може да се разделят на две и да ни хванат в капан. Ако се качим на някое дърво, мисля, че ще е по-добре.
Тя се обърна към Андерал. Всеки имаше право да предложи някакво решение на проблема, но засега тези бяха най-разумните. Сендбара не беше глупава, но според мнението на Анидара беше прекарала толкова време с много по-умни противници от тях, че сигурно не би си помисляла, че могат да й спретнат някой по-обикновен номер като този с огньовете.